Полет 402 на Ел Ал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Самолет Lockheed L-049 Constellation на Ел Ал

Полет 402 на Ел Ал Израел Еърлайнс (El Al Israel Airlines) — националния превозвач на Израел — се провежда на 27 юли 1955 година.

Пътническият самолет „Констелейшън-Ес“ е свален от 2 български изтребителя МиГ-15. Самолетът се разбива на възвишението Кожух при село Рупите, северно от Петрич. Всички 58 души на борда (51 пътници и седемчленен екипаж) загиват. [1] Според списание Тайм на борда има 57 души. [2]

Самолетът, летящ по маршрут от Ню Йорк през Лондон през Париж, Виена и Истанбул за Тел Авив се отклонява на 130 километра от маршрута си по неустановени причини. Израелската версия е, че това се случва в следствие на грешни навигационни данни поради гръмотевична буря[3], но безспорни данни за наличието на буря липсват. Самолетът навлиза в българското въздушно пространство на 27 юли в 7:10 часа в района на Трън. Прелетява над градовете Брезник, Радомир, Станке Димитров (днес Дупница) и Благоевград и лети в посока Гърция. През 1955 година българското въздушно пространство е отворено само за самолети от комунистически страни.[2] Има много нарушения на въздушното пространство от витлови самолети, които влитат от Турция и Гърция и разхвърлят над България пропагандни позиви, а понякога - и селскостопански вредители.[4] В тази обстановка българските ВВС реагират изключително остро на всеки неидентифициран самолет в българското въздушно пространство. Два изтребителя МиГ-15 прихващат самолета над Благоевград и го предупреждават да кацне на уречено от тях летище, но пилотът не се подчинява. Тогава самолетът е свален. Пилотите не разпознават самолета като пътнически и докладват на командването, че е товарен. [1]

Според журналиста Виктор Меламед на самолета се намира агентът на Мосад Бар Гор. [1] (по сведения на Цветан Цаков, Хари Бар-Дор).

На мястото на катастрофата е намерено сребро на зърна от 800-900 карата. Според тогавашния заместник-министър на транспорта Захари Захариев среброто е било контрабандно транспортирано, поради което пилотът е отказал да кацне. [1]

Когато три дни след инцидента пристига израелска разследваща комисия повечето останки от самолета вече са премахнати.[2] Под международен натиск правителството съобщава, че е действано прибързано. [1][5]

Израел, САЩ и Великобритания осъждат България в международния съд в Хага. Процесът се провежда от 16 март до 3 април 1959 година. Българската държава изплаща обезщетение от 8292 щатски долара за всеки загинал. [1]

История на полета[редактиране | edit source]

Самолетът излита за редовен седмичен полет от Лондон, Великобритания за летище Тел Авив, Израел (по-късно преименувано на "Бен Гурион"), с междинни кацания в Париж, Виена и Истанбул. В 02:53 машината излита от международното летище "Schwechat" във Виена и поема курс към Истанбул. По това време българското въздушно пространство е затворено за чужди самолети, освен от социалистическите страни, и маршрута на полета преминава над Югославия, Вардарска Македония и Северна Гърция, преди да навлезе в турското въздушно пространство. По това време пътническите самолети не са били оборудвани с инерциална навигационна система или със съвременните GPS, а са използвали радио-трансмитери (на англ. non-directional (radio) beacon) с предварително задена локация за ориентиране. Според израелската версия, навигационната система на самолета вероятно е отчела погрешни данни поради повреда или заради бушуващата в района гръмотевична буря. Екипажът е заблуден, че се намира над радиофара на летище Скопие, докато всъщност лети доста на север. Пилотът предприема завой и се насочва по курс 142 градуса, навлизайки в българското въздушно пространство над Трън. Тази версия се оспорва както от българските ВВС, така и от съвременните историографи на българската авиация. Безспорно е установено, че самолетът на "Ел Ал", летящ на FL180 (височина от 18 000 фута или приблизително 6 000 метра над мосрското равнище), се отклонява от международния въздушен коридор "Amber 10" дълбоко над българска територия и, от пресичането на границата при Трън, изминава общо 200 км в българското въздушно пространство, преди да бъде свален.

Сваляне на самолета[редактиране | edit source]

Пресичането от самолета на западната българска граница е забелязано от наблюдателен пост на противовъздушната отбрана край Трън и по тревога са вдигнати два изтребителя МиГ-15 на Военно-въздушните сили с пилоти Петров (водач на двойката) и Санкийски, съгласно заповед на заместник-командира на ПВО, ген. Величко Георгиев. МиГ-овете са от 18-и изтребителен авиополк на 4-а изтребителна авиодивизия и излитат от авиобаза Доброславци, която отговаря за въздушната отбрана на столицата София. По думите на пилотите, Санкийски първо опитва да предупреди пилота на лайнера, че е в нарушение, като стреля с трасиращи сигнални откоси пред носа на самолета, Петров повтаря предупредителните изстрели. Междувременно, чуждият самолет приближава южната (българо-гръцка) граница, където в крайна сметка е свален над Петрич. Пилотите на изтребителите докладват, че "Констелейшън" първоначално се преструва, че ще следва инструкциите за принудително кацане, като спуска колесника и разгръща елероните си, а впоследствие рязко ги прибира и променя курса към Гърция, надявайки се да избегне изтребителите. Окончателната заповед за свалянето на самолета е дадена от ген. Величко Георгиев, който е цитиран да казва: "Ако самолетът се опитва да напусне нашата територия, без да се подчинява на заповедите, и няма време за повече предупреждения, свалете го!" Лайнерът е свален с оръдеен огън от изтребителите, след което започва да губи височина, като на 600 метра над земята се разпада на части и се разбива в пламъци северно от Петрич, недалеч от българо-югославската и гръцката граница. Загиват всички на борда - 51 души пътници и 7-членен екипаж.

На следващия ден българското правителство признава за свалянето на самолета. То изразява съжаление за инцидента и организира официално разследване, но не разрешава на 6-членен разследващ екип от Израел да вземе участие. По-късно тази стъпка е критикувана както от Израел, така и от българските разследващи органи.

Разследването[редактиране | edit source]

Българските власти така и не позволяват международно разследване на свалянето на самолета, което в характерния за Студената война дух на времето веднага е изтълкувано на Запад като признание, че самолетът е свален безпричинно. В спомените си "Моят живот в авиацията" (Еър Груп 2000, София 2004) обаче тогавашният заместник-министър на отбраната ген. Захари Захариев сочи, че на мястото на катастрофата са намерени около 300 килограма сребро, разпиляно от високата температура на ситни топчета. След екпертиза металът, първоначално взет за алуминий или калай, се оказва сребро и мястото на инцидента отново е отцепено от кордон войници. Любопитен факт е, че сваленият самолет е пилотиран лично от бившия пилот на Уинстън Чърчил, Стенли Хикс, което авторитетни български авиационни историографи като Цветан Цаков привеждат като аргумент за да докажат, че отклонението от маршрута не е било случайно. Тези подозрения се поддържат и от разказа на пилотите, които твърдят че самолетът първоначално спуска колесник и задкрилки, за да покаже че се подчинява на изтребителите, но после се опитва да избяга в Гърция. Самолетът със спуснати задкрилки е фотографиран от самолета на Санкийски, но филмът, впоследствие иззет за целите на разследването, изчезва незнайно къде и никога не е намерен.

След натиск от страна на западните правителства, е стигнато до следното официално заключение: "Самолетът е попучил едно или няколко попадения, които причиняват разхерметизация, и пожар в отоплителното отделение. Самолетът се разпада във въздуха в резултат на експлозия, причинена от куршуми, поразили дясното крило и вероятно лявото крило, заедно със снаряд или снаряди от голям калибър, в задната част на фюзелажа." Като следствие от инцидента, е направена препоръка занапред да се използват повече радионавигационни станции по трасето на международния въздушен коридор "Amber 10".

Последици[редактиране | edit source]

Българското правителство първоначално отказва да поеме отговорност, остро критикувайки, че израеският самолет е нахлул в българското въздушно пространство без разрешение. Въпреки това, в края на краищата, то поднася официално извинение, в което казва че "пилотите на изтребителите прибързано и необмислено са свалили лайнера" и се съгласява да плати известни компенсации на семействата на жертвите. Израел подава и искова молба до Международния съд в Хага, но с решение от 26 май 1959 съдът отказва да заведе дело срещу България с мотива, че това не е в неговата юрисдикция.

След инцидента вътрешният министър Георги Цанков прави опит за репресиране на пилотите Петров и Санкийски. Опитът е пресечен след намесата на ген. Кинов, който заявява, че пилотите не могат да бъдат съдени за това, че са изпълнили заповед. В крайна сметка отговорност пред командването поема генерал Величко Георгиев, който от самото начало твърди, че той е издал заповедта за стрелба.

Историческо значение на инцидента[редактиране | edit source]

Инцидентът с полет Ел Ал 402 се случва тъкмо при започналото леко затопляне на международните отношения между Запада и социалистическите страни и носи много политически негативи на България, включително и недоволство от страна на Съветския Съюз. От друга страна, самият инцидент е колкото причина, така и последствие на недоверието и хладните отношения през Студената война. Българските ВВС през първата половина на 50-те години често са вдигани да противодействат на самолети-нарушители, както и на разузнавателни балони, по няколко пъти на ден. (Иван Бориславов. "Българските ВВС и Студената война". Еър Груп 2000, София 2002.) Работата по нарушителите - нисколетящи, нискоскоростни витлови самолети - с реактивните бързи МиГ-15 е много трудна и често безрезултатна (Тома Ковачев. "Пътека в небето". Еър Груп 2000, София 2005.), в резултат на което армейското началство пресира летците да "отбележат" свален нарушител на всяка цена. Жертва на тези обстоятелства става израелският "Констелейшън" на Ел Ал.

Пътници по националност[редактиране | edit source]

Пътници по националност[1]
Националност Брой
Флаг на Израел Израел 15
Флаг на САЩ САЩ 12
Флаг на СССР СССР 5
Флаг на Великобритания Великобритания 4
Флаг на Канада Канада 4
Флаг на Южна Африка Южна Африка 4
Флаг на Германия Германия 3
Флаг на Австрия Австрия 1
Флаг на Швеция Швеция 1
Флаг на Полша Полша 1
неустановено гражданство 1

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж Ковачев, Пенчо. BG смърти и тайни. Фабер, 2010. ISBN 9789544003142.
  2. а б в FOREI G N NEWS,BULGARIA: Through the Curtain. // 1955-08-08. Посетен на 2011-01-09.
  3. ASN Aircraft accident Lockheed L-149 Constellation 4X-AKC Petrich. // Посетен на 2011-01-09.
  4. Шаблон:Цветан Цаков. "Българска Авиация ХХ век: Триумфи и катастрофи". Еър Груп 2000, София 2000.
  5. The Worst, but Not the First - TIME. // 1983-09-12. Посетен на 2011-01-09.