Поле (алгебра)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
В алгебрата поле (F, +, ·) се нарича множество F, в което са дефинирани две бинарни операции (наричани обикновено събиране и умножение и обозначавани с „+“ и „·“), ако отговаря на следните условия:
- затворено е спрямо двете операции;
- двете операции са асоциативни и комутативни;
- съществуват неутрални елементи спрямо двете операции (най-често наричани „нула“ и „единица“);
- съществуват обратни елементи за всеки елемент спрямо първата операция и спрямо втората за всеки елемент без единичния елемент на първата операция („нулевия елемент“);
Други определения[редактиране]
Възможни са други определения при използване на термини за множества, частично удовлетворяващи горните условия:
- поле е комутативен пръстен c единица, в който всички ненулеви елементи са обратими;
- поле е комутативно тяло;
- множеството F е поле, ако образува комутативна група по отношение на събирането и всички ненулеви елементи образуват комутативна група по отношение на умножението. В сила са дистрибутивните закони, които свързват двете операции.
Аксиоматично определение за поле[редактиране]
Множеството A се нарича поле ако в него са дефинирани две операции (адитивна и мултипликативна) и ∀a,b,c∈A са верни следните твърдения:
- a + b = b + a
- (a + b) + c = a + (b + c)
- Съществува неутрален елемент за адитивната операция 0∈A
- a + 0 = a
- ∀a∈A ∃(-a)∈A: a + (-a) = 0
- a . b = b . a
- (a . b) . c = a . (b . c)
- Съществува неутрален елемент за мултипликативната операция 1∈A (0≠1)
- a . 1 = a
- ∀a∈A, a≠0 ∃(a-1)∈A: a . a-1 = 1
- (a + b) . c = a . c + b . c
Примери[редактиране]
— множеството на рационалните числа,
— множеството на реалните числа,
— множеството на комплексните числа,
— множеството от остатъци по модул p, където p е просто число.
— крайни полета с
елемента, където p е просто, а k — естествено число.
— множеството на
— множеството на
— множеството на
— множеството от
—
елемента, където p е просто, а k —