Полинери (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Полинери.

Полинери
Πολυνέρι
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина950 m
Население58 души (2021 г.)
Пощенски код510 32
Телефонен код2462

Полинери или Воденско (на гръцки: Πολυνέρι, до 1927 г. Βοδεντσικό, Воденцико[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 950 m надморска височина на около 30 km западно от град Гревена, в източното подножие на връх Василица на планината Пинд.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени сведения за Воденско са от документи на манастира „Свети Никанор Завордас“ и датират от 1692 година. Смята се, че значителна част от населението са преселници сулиоти от Епир.[3]

На два километра северно от селото се намира църквата „Света Параскева“, построена около 1600 година. На 3 km северно е храмът „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, построен сред развалините на крепост.[4]

Храмът „Свети Николай“ е от началото на XVIII век, докато църквата „Успение Богородично“ в западния край на селото е издигната през 1900 година.

В края на XIX век Воденско е гръцко християнско село в западната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година във Воденско (Вудиниско) живеят 226 гърци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Воденско е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 48 къщи.[6]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година във Βουδενσκόν има 250 гърци християни.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Воденско влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селището е преведено като Полинери,[8] тоест Многоводно.

Селото се занимава предимно със скотовъдство.[2]

На 24 юни се провежда специфичният празник „Клидони“. Големият тридневен селски събор е от 25 до 27 юли и съвпада с храмовия празник на църквата „Света Параскева“. На 6 август се отбелязва празникът на църквата „Преображение Господне“, построена в местността Ксула недалеч от селото.[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 655[2][10] 351[2] 594[2] 593[2] 259[2] 209[2] 113[2] 221[2] 239[2] 221 85

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Полинери

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 111. (на македонска литературна норма)
  3. Официален сайт на дем Теодорос Зякас[неработеща препратка]
  4. Πολυνέρι // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 2015-01-19. Посетен на 22 януари 2015.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 110. (на македонска литературна норма)
  9. Официален сайт на бившия дем Теодорос Зякас[неработеща препратка]
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012