Полис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полисът (на старогръцки: πόλις) е античен град-държава в Древна Гърция. Възниква като общност на свободните жители (гражданите) от градските и селските територии през 8–6 век пр.н.е. В полиса са влизали земите, рудниците, каменоломните и др. Икономическа основа е трудът на робите. Развити са били два вида собственост: частна — на робовладелците, и общополисна — на всички граждани. Полисът е независим град държава, разположен на ограничена територия. Управлението на полиса се нарича политика.
Съдържание |
[редактиране] Възникване
След разпадането на родовия строй, на много места из Древна Гърция възникват малки робовладелски държави. Те включват обикновено града с намиращите се около него земи. Гърците основават повечето от градовете си край морския бряг, където се построяват пристанища за корабите. Близо до пристанището живеят обикновено търговците и моряците. Тук се извършва търговията с чуждестранни стоки. Градското население има своя крепост, акропол, която била предназначена за защита на града. В зависимост от нарастването на града, около крепостта се появява ново селище, което се нарича “долен” град, а първоначалното -“горен” град.
[редактиране] Първите полиси
Първите градове-държави в Древна Гърция са: Коринт, Аргос, Спарта, Атина.
[редактиране] Устройство на полиса
В ранната епоха начело на полиса стои цар, базилевс, който е едновременно и военен вожд, и висш съдия, и върховен жрец. Знакът на неговото достойнство е жезъл със скиптър. Ето защо той е наричан скиптъроносец. През време на война базилевсът получава по–голямата и по–хубавата част от заграбената плячка. От общинската земя му се отделя най–големия дял. На угощенията му предоставят почетното място и най–хубавите късове от ястията. По всички по–важни въпроси базилевсите се съветват с главите на видните семейства - старейшините, който образуват съвет или буле. За утвърждаване на заповедите, постановленията или решенията на съвета, а така също и за обсъждане на по–важните държавни въпроси е свиквано народно събрание от всички възрастни мъже. Това събрание се нарича "еклесия". Мнението си по каквито и да било въпроси то често изразява с обикновени викове - "да" или "не". Съдии са старейшините. Те изслушват обвинения, а после, ръководейки се от обичая, произнасят своята присъда по разгледаното дело.Владетелят,тиранинът,получава властта си незаконно-не по наследство или след избори.
[редактиране] Литература
А. В. Мишулин, Антична история на Гърция и Рим, София, 1945 г.
