Полог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за котловината. За селото в Битолско вижте Полог (село).

Пологът, видян от сателит
Статистически регион Полог
Горният Полог
Горният Полог с Гостивар през зимата

Пологът или Тетовското поле (на македонска литературна норма: Полог, на албански: Pollogu) е историко-географска област в северозападната част на Република Македония. Същото име означава статистически регион в страната. Най-големите градове са Тетово и Гостивар.

Етимология на името[редактиране | edit source]

Етимологията на Полог е от славянското наименование на мястото, в което птиците снасят яйца. Алтернативен вариант за етимология е от Подлог със значение под планина. За пръв път за Полог говори Хоматиан в началото на 13 век, който казва, че "в областта Полог живеят дръговичи".

"Това е една хоризонтална долина в подножието на Скардус, 10 часа път дълга и 2 часа широка, която се оросява от Вардар по цялото си протежение... Българите се занимават със земеделие, а албанците в планинските села със скотовъдство... Долината е една голяма градина, в която нито педя земя не е останала пуста", пише немският ботаник Аугуст Гризебах в "Пътуване през Румелия към Бурса", 1839 г.

Историко-географска област[редактиране | edit source]

Представлява котловина, оградена от планината Шар с ридовете ѝ Рудока и Враца от запад, с рида на Бистра планина Буковик от юг и с планините Сува гора и Жеден от изток. Котловината е дълга 55 км, широка е от 8 до 10 км и се намирана на надморска височина от 300 до 600 метра. През Полога тече в североизточна посока река Вардар, която в края на котловината завива рязко на югоизток и през клисурата Дервент излиза в Скопското поле.

Пологът има тектонски произход. През терциера и кватернера в долината има езеро, което след големи тектонски размествания се оттича през Дервентската клисура в Егейско море. Тектонската котловина е разположена върху 2 разседни линии, от които едната минава под Шар, а втората - под Жеден и Сува гора. През нея минават и напречни разседи, които са повлияли върху оформянето на релефа в този регион.

Оформеното котловинно дъно е изключително удобно за земеделска обработка, а околният планински терен за скотовъдство. Тези два фактора привличат хората още от най-ранни времена и те са основна причина Пологът да е винаги изключително гъсто населен, а селата са главно в подножието на Шар, Сува гора и Жеден, за да могат едновременно да се използват и равнината и планинските склонове.

В етнографско и диалектологично отношение котловината се разделя на Горен Полог и Долен Полог (или Горни и Долни Полог), като границата между тях най-общо минава на север от село Бървеница. Днес жителите на Полога са около 30% македонци и 70% албанци. Основните населени места са градовете Тетово в Долен Полог и Гостивар в Горен Полог.

Статистически регион[редактиране | edit source]

Етнически групи в Статистически регион Полог по общини

Статистически регион Полог има площ 2417 km2 и население 304 125 души (2002). Включва 9 общини:

Полог е единственият статистически регион в Република Македония, където македонците не са мнозинство. Етническият състав (2002) е доминиран от албанците:

  • албанци - 222 679 души (73,2 %)
  • македонци - 56,079 души (17,4 %)
  • турци - 17 386 души (5,7 %)
  • цигани - 4 594 души (1,4 %)
  • други - 3 387 души (1,1 %)

Литература[редактиране | edit source]

  • Афанасий Селишчев. "Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии". София, 1929.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.