Полска Скакавица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Полска Скакавица
България
Red pog.png
Полска Скакавица
Област Кюстендил
Red pog.png
Полска Скакавица
Общи данни
Население 41 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 33,333 km²
Надм. височина 753 m
Пощ. код 2551
Тел. код 07922
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 57319
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(СДС, Атака, ДСБ, …)

Полска Скакавица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.

География[редактиране | edit source]

Село Полска Скакавица се намира в планински район, в Кюстендилската котловина, в югоизточните склонове на Земенската планина - около Големи дол, в поречието на река Струма, североизточно от гр.Кюстендил, до ж.п.линията София - Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали : Тричкова, Прекръсие, Локва, Китова, Терзийска, Синорска, Връбие, Гравене, Тополарето, Земенска и Водопада.

Климат : планински, умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Ръждавица (1949-1958), Община Драговищица (1958-1959), Община Ръждавица (1959-1978), Община Драговищица (1978-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | edit source]

Година 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 308 460 579 729 767 753 779 635 334 173 123 52

История[редактиране | edit source]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийски некропол, късноантично селище и некропол, средновековно селище и средновековни и късносредновековни църкви свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Полска Скакавица е старо средновековно селище. С името Скакавица е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул на сръбския крал Стефан Дечански (1321-1331) за дарените селища на манастира "Свети Никола Мрачки" при село Пещера, Радомирско. Споменава се и в хрисовула на цар Иван Александър (1331 - 1371) от 1348 г. за същия манастир.

В турски данъчни от 1570-1572 г. е посочено под името Скакавица като тимар към нахия Ълъджа (Кюстендил на Кюстендилския санджак с 13 мюсюлмански домакинства и 3 ергени и 49 християнски домакинства, 34 ергени и 3 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Искакавиче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 6 данъкоплатци - 4 българи и 2 турци.

През 1866 г. селото има 44 домакинства с 308 жители.

В края на ХІХ век Полска Скакавица има 8819 дка землище, от които 3836 дка ниви, 4009 дка гори, 495 дка естествени ливади, 268 дка пасища, 33 дка овощни градини, 178 дка лозя и др. и се отглеждат 1422 овце, 893 кози, 209 говеда и 69 коня. Основен поминък на населението са земеделие, скотовъдство и домашни занаяти. Част от мъжете са строителни работници, железничари и миньори.

През 1892 г. е построена църквата "Свети Димитър", през 1903 - училищна сграда. През 1942 г. е създадено читалище, през 1945 г. - Кредитна кооперация "Водопад".

През 1957 г. се създава ТКЗС"Здрава череша", което от 1979 г. е в състава на АПК - с.Драговищица.

Селото е електрифицирано (1956) и водоснабдено (1972). Построени са нови обществени и частни сгради.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | edit source]

Село Полска Скакавица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметско наместничество.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Църква "Свети Димитър". Намира се на десния бряг на карстов поток, в близост до водопада. Построена е през 1892 г. от майстор Георги Манчов върху основи на стара късносредновековна църква със запазени стенописи и славянобългарски надписи. зографисана е през 1906-1907 г. от зограф Григор.
  • Късноантична и средновековна крепост. Намира се на 3,5 км. североизточно от църквата, в местността "Калето". Заобиколена е от три страни от р.Струма. Достъпна е от югоизток. Разположена е на площ около 1,5 дка. Крепостните стени са градени от ломен камък и хоросан. Установени са 4 строителни периода. Крепостта е разрушена в края на XVII век.
  • Оброк "Спасовден". Намира се на около 3,6 км. северно от църквата при махала "Султан тепе". Няма обрачен знак.
  • Оброк "Свети Георги". Намира се на около 1,2 км. южно от църквата, в местността "Голак". Маркиран е с камъни, сочещи мястото на отделните родове на обредната трапеза.
  • Оброк "Свети Спас". Намира се на около 1,6 км. югозападно от църквата, при махала "Миладинова", в близост до няколко стари бряста. Няма оброчен знак.
  • Водопад Полска Скакавица. Намира се на 700 м надморска височина. Малка рекичка спускаща се от 50 м височина формира маловоден, но изключително красив водопад.
Водопад Полска Скакавица

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Иванов, Йордан. Северна Македония, исторически изследвания. София, 1906 г., с.133;
  • Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.301-306;
  • Димитрова, Дора. - Разкопки в м.Калето при с.Ръждавица, Кюстендилски окръг. - В : Археологически открития и разкопки през 1975 г., Смолян, 1976 г., с.78;
  • Димитрова, Дора. - Средновековната крепост край с.Ръждавица. - В : Музеи и паметници на културата, 1981 г., 1, с.20-25;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.129-131;
  • Маринков, Крум. Село Полска Скакавица (Историческа справка). Кюстендил, 1986 г., 128 с., ръкопис, Държанвен Архив - Кюстендил;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.519;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.157.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.35-38;

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]