Полунощен прилеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полунощен прилеп
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Полунощни прилепи (Eptesicus)
подрод:Eptesicus
вид:Полунощен прилеп (E. serotinus)
Научно наименование
(Schreber, 1774)
Разпространение
Полунощен прилеп в Общомедия
[ редактиране ]

Полунощните прилепи (Eptesicus serotinus) са вид големи прилепи от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Срещат се в Европа (вкл. България), Средна и Източна Азия и Северна Африка.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Опашката на полунощния прилеп е голяма - 34,0-66,6 mm, дължината на тялото с главата е 62-82 mm, размахът на крилете е 345-390 mm, а масата - 17-34 g. Ушите са дълги 18-22 mm и имат триъгълна форма и удължени и заоблени трагуси. Коремът му е сивкав, а окраската на гърба — тъмнокафява. Козината е мека и дълга, по-тъмна при малките. Полетът не е много рязък.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Полунощният прилеп е разпространен в Европа, Азия (Кавказ, Иран, Афганистан, Пакистан, Индия, Корея, Южен Китай, Тайван) и Северна Африка. В България се среща в единични находища, разпръснати в цялата страна. Живее главно на места, близо до които има хора, както и в гори.[3]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Унищожават вредните насекоми. Хранят се с бръмбари, нощни пеперуди, мухи и мушици. Ловуват средно от височина 3-5 м от земята, но могат да се издигнат на височина 30-50 м. Полунощният прилеп може да улови плячката си и директно от земята. [4] Търси храна в окрайнините на гори, по поляни, речни долини, паркове и селища. Усреднената честота на вълните при ехолокацията е 25-30 kHz. Преди да излезе вечерта издава звуци около половин час.

Зимува по таваните на стари сгради, близо до димоотводи или в пещери. Не са склонни да мигрират, въпреки че са описани случаи, когато изминава разстояние от 330 км в Източна Европа.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Копулацията протича през септември-октомври. През май женските образуват колонии, надхвърлящи 100 индивида, най-често в жилищни сгради. В средата на юни до началото на юли женската ражда едно или две малки.[3]

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Популацията на полунощния прилеп намалява поради използването на отровни химически вещества от човека, разрушаването на убежищата му и човешката намеса.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eptesicus serotinus (Schreber, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Полунощен прилеп. Посетен на 2022-03-28
  3. а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 272-276.
  4. Eptesicus serotinus - Science for Nature Foundation

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]