Полунощен прилеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Полунощен прилеп
Eptesicus serotinus.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
род: Eptesicus Полунощни прилепи
вид: Eptesicus
serotinus
Полунощен
прилеп
Научно наименование
Уикивидове Eptesicus serotinus
Schreber, 1774

Полунощните прилепи (Eptesicus serotinus) са вид големи прилепи от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Срещат се в Европа (вкл. България), Средна и Източна Азия и Северна Африка.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Опашката на полунощния прилеп е голяма - 34,0-66,6 mm, дължината на тялото с главата е 62-82 mm, размахът на крилете е 345-390 mm, а масата - 17-34 g. Ушите са дълги 18-22 mm и имат триъгълна форма и удължени и заоблени трагуси. Коремът му е сивкав, а окраската на гърба — тъмнокафява. Козината е мека и дълга, по-тъмна при малките. Полетът не е много рязък.

Разпространение[редактиране | edit source]

Полунощният прилеп е разпространен в Европа, Азия (Кавказ, Иран, Афганистан, Пакистан, Индия, Корея, Южен Китай, Тайван) и Северна Африка. В България се среща в единични находища, разпръснати в цялата страна. Живее главно на места, близо до които има хора, както и в гори.[1]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Унищожават вредните насекоми. Хранят се с бръмбари, нощни пеперуди, мухи и мушици. Ловуват средно от височина 3-5 м от земята, но могат да се издигнат на височина 30-50 м. Търси храна в окрайнините на гори, по поляни, речни долини, паркове и селища. Усреднената честота на вълните при ехолокацията е 25-30 kHz. Преди да излезе вечерта издава звуци около половин час.

Зимува по таваните на стари сгради, близо до димоотводи или в пещери. Не са склонни да мигрират, въпреки че са описани случаи, когато изминава разстояние от 330 км в Източна Европа.

Размножаване[редактиране | edit source]

Копулацията протича през септември-октомври. През май женските образуват колонии, надхвърлящи 100 индивида, най-често в жилищни сгради. В средата на юни до началото на юли женската ражда едно или две малки.[1]

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Популацията на полунощния прилеп намалява поради използването на отровни химически вещества от човека, разрушаването на убежищата му и човешката намеса.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 272-276.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България