Пол Гоген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пол Гоген
френски художник
Пол Гоген 
Роден: 7 юни 1848 г.
Париж, Франция
Починал: 8 май 1903 г.  (на 54 години)
Атуона, Маркизки острови

Анри Йожен Пол Гоген (на френски: Henri Eugène Paul Gauguin) е френски живописец, скулптор и график постимпресионист.

Живот[редактиране | edit source]

Детство[редактиране | edit source]

Пол Гоген е роден на 7 юни 1848 в Париж в семейството на либералния журналист Кловис Гоген. Майка му, Ален Мари Шезал, е дъщеря на Флора Тристан, известна френска писателка, социалистка и анахристка.

Когато Гоген става на 3 години, баща му загубва работното си място и решава заедно с майка му и цялото семейство да се преместят в Перу при техен заможен и влиятелен роднина. По време на пътуването по море Кловис получава тежък сърдечен удар и умира малко след това.Въпреки това Ален продължава пътешествието заедно с Пол и сестра му Мари и пристига в Лима, Перу, където е посрещнато топло от нейния чичо Дон Пио де Тристан. Семейство Гоген остава при него приблизително 4 години и се наслаждава на привилегиите, произтичащи от неговата власт и богатство, докато не избухва гражданска война в Перу, която заедно с възможностите за наследство убеждават Aline да се завърне във Франция. Пол остава известно време при чичо си Исодор в Орлеанс, след което майка му го изпраща в интерната Petit Séminaire

Постоянното пътуване[редактиране | edit source]

Навършил 17 години Пол работи вече като моряк на кораба Luzitano от френската търговска флотилия. При завръщането си след две години Пол разбира в Сен-Клод при Париж за смъртта на майка си. Останал без родители 20-годишния Пол решава да се прехвърли във военната флотилия като се записва като моряк на кораба Jérome Napoléon.

След края на службата си 1871 той кандидатства за пост в парижката банка Бертин и бива назначен. Той е получавал приблизително 40 000 франка годишно, което открива пред него множество възможности, но вместо да се почувства освободен, той се страхува от мисълта за вечното обвързване.

През 1873 г. Гоген среща датчанката Mette-Sophie Gad, оженва се за нея и година по-късно се ражда първото му дете - Емил. По-късно тя се развежда с него, защото не може да възприеме неговите актови изследвания и скици.

Гоген започва да рисува и да събира голям брой, от днешна гледна точка, безценни произведения на изкуството от Писаро, Пол Сезан, Едгар Дега, Пиер-Огюст Реноар и други.

Щастието го посещава не само в изкуството, но и в личния му живот като през декември 1876 се ражда дъщеря му Aline и през 1879 сина му Clovis.

След прекрасните времена като чиновник в Парижката банка и гост при Дон Пио де Тристан през 1886 г. и следващите няколко години Гоген се сблъсква с трудни периоди от живота си. За да може отново да живее свободно и да рисува той завежда все още болния си син в пансион и отплава за Pont-Aven. По това изглежда, че щастието отново е погледнало благосклонно към него, защото той бива подпомаган финансово от множество по-млади творци.

"villa Julia",Pont-Aven ancienne collection "lefort des ylouses"

При завръщането си в Париж Гоген се запознава с холандеца Винсент ван Гог и брат му Теодор ван Гог. Желанието му да опознае още повече от света го кара да посети заедно със своя приятел Шарл Лавал много чужди страни, островите Мартиника и Панама. Двамата рисуват много и то със съвсем креативен подход, но блатната треска ги принуждава все пак да се върнат обратно във Франция.

Следва престой в бретонския Pont-Aven, след който Гоген се изразява ентусиазирано за идеята да наемат заедно с Винсент ван Гог къща в Arles, южна Франция. Между двамата обаче възникват конфликти, които бързо кулминират в противоречие, което, според някои предположения, подтикват ван Гог да отреже част от ухото си. В резултат на противоречията Гоген напуска Арл.

Гоген се сблъсква отново с финансови проблеми и бива принуден да продаде голяма част от картините си на търг, но вместо да използва парите за да се установи изгодно в Париж или Бретон, той отплава от Марсилия за Таити.

Въпреки нежеланието си Гоген е принуден да се завърне отново във Франция тъй като се нуждае спешно от професионално лечение.

Щастието го спохожда през същата година в личния му живот. Той се запознава с яванката Ана Мартин и с нея Гоген, вече 45-годишен, се премества отново в Бретон. След свада с бретонски селяни Гоген се сбива с тях, в резултат на което му счупват кост, която никога не зараства напълно и травмата му остава за цял живот.

Интересът му към спиритуализма, окултизма и теософията довеждат до това, че през 1894 той става член на теософското общество и остава негов член до смъртта си. От този момент нататък творчеството му е силно повлияно от теософията.[1][2]

Таити и в опит за новото начало[редактиране | edit source]

Paul Gauguin - Deux Tahitiennes.jpg

1894 е годината, в която френския художник Гоген окончателно се решава да се завърне в Таити, ясно съзнавайки, че се намира в последния етап от своето дълго околосветско пътешествие и в края на живота си.

През 1895 след тежко пътуване, продължило около 60 дена, изтощеният психически и физически Пол Гоген пристига в Папеете, където колонизаторите вече са изградили електрическа мрежа.

Освен счупената кост, Гоген се бори с блатната треска, повтарящите се периоди на глад, последствията от алкохолизма и прекомерното тютюнопушене. Начинът му на живот го довежда дотам, че той все по-често има нужда да бъде настанен в болница, като престоите му там стават все по-дълги. Сила художникът добива, вдъхновен от новата си любов - 14-годишната Пауура, която го утешава и му позира за картините, както и предишните му партньорки. В края на 1896 Пауура ражда първото си дете, което умира малко след това. На 19 април 1898 се ражда синът му Емил, който оживява.

През 1897 Гоген се сблъсква с нова поредица от нещастия като смъртта на болната му от туберкулоза дъщеря Aline. Въпреки това през същата година е създадена картината Vairumati. Освен вече споменатите стрес-фактори трябва да се вземе предвид и влошаващото му се здравословно състояние. Счупената му кост се възпалява дотолкова, че той не е в състояние да се придвижва самостоятелно. Освен това той ослепява вследствие на конюнктивит, което го депресира допълнително и го принуждава да направи творческата пауза, която трае близо половин година.

Woher kommen wir Wer sind wir Wohin gehen wir.jpg

След няколко сърдечни удара Гоген започва да споменава самоубийството като възможен изход, осамотява се и не контактува с туземците и в продължение на месец рисува вероятно най-значителната си картина: "Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?". Картината символизира житейски път, чийто край не преминава в хармонична завършеност, а напротив действа върху зрителя също толкова объркващо и безнадеждно като края на художника.

Скоро след като е готов с картината Гоген решава да сложи край на мъките си като изпива арсен, който все пак повръща и вместо да се посвети отново на изкуството приема пост в службата за социална дейност в Папеете, като същевременно се проявява и като политически журналист.

На края на живота си Гоген отново е в търсенето на ново начало. Чрез начина си на живот обаче той превръща католическият епископ в собствен враг, заради което през 1903 получава присъда от 500 франка глоба и три месеца затвор. Пол Гоген умира на 8 май 1903 .

Литература[редактиране | edit source]

  • Mario Vargas Llosa: Das Paradies ist anderswo, Frankfurt am Main 2004 (Suhrkamp), ISBN 3-518-45713-6 (literarisches Doppelporträt der französischen Sozialistin Flora Tristan und ihres Enkels Paul Gauguin.)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.adherents.com/people/pg/Paul_Gauguin.html The Religious Affiliation of Painter Paul Gauguin
  2. http://www.theosophycardiff.care4free.net/Gaugin.htm Gauguin & Theosophy

Външни препратки[редактиране | edit source]