Попокатепетъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Попокатепетъл

Попокатепетъл (на испански Popocatépetl, често наричан и Ел Поп или Дон Гойо) е активен стратовулкан, част от 900-километровия Трансмексикански вулканичен пояс и втората най-висока точка (5,426 m) в Мексико след Пико де Орисаба (Pico de Orizaba) (5,636 м).

Името на вулкана идва от езика нахуатъл от думите popōca („пуши“) и tepētl („планина“), тоест Пушещата планина.

На север Попокатепетъл се свързва с вулкана Истаксиуатъл чрез седловината Пасо де Кортес.

Вулканът е активен. През 1947 голямо изригване поставя началото на тази до наши дни непрекъсната активност. На 21 декември 1994 вулканът изхвърля газ и пушек, който се разнася на радиус 25 километра. Активността кара околните градове да се евакуират, а учените да следят отблизо за възможни изригвания. През декември 2000 година се евакуират десетки хиляди души, предупредени от учените. Малко по-късно се регистрира едно от най-мощните изригвания на вулкана за последните няколко хиляди години.

Попокатепетъл се намира на 70 километра югоизточно от столицата Мексико, откъдето може да бъде видян при добри атмосферни условия. Жителите на Пуебла, на 40 километра източно, се наслаждават на гледката през цялата година.

Първото изкачване на планината от испанците е през 1519 и се води от Диего де Ордас.

Манастирите, построени по склоновете на планината в началото на 16 век, са обявени за световно богатство.

Външни препратки[редактиране | edit source]