Популизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Популизмът е термин с латински произход (от populus - народ) /виж демагогия/ - политическа позиция или стил в реториката адресирани към широки слоеве в обществото. В българския език думата популизъм е заемка от френски (populisme) и се свързва с бурните исторически събития от Френската революция. Терминът се използва за политическа насоченост на обществена група или индивид:

  • Разнородни обществено-политически течения и движения насочени към суверена, издигащи идеи за пряко участие на народа в управлението и стимулиращи недоверието в държавните институции.
  • Начин за политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на суверена (създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми).

Политическа философия[редактиране | edit source]

Популизмът и в това число и популистическите партии конструират тяхната философия на две нива:

–вертикално

Конструират се две едновременно хомогенни и антагонистични групи - "елитът" и "народът". Много е важен моментът, че групите са хомогенни и в това число, че народът има един глас, едно мнение и една воля, която тези партии твърдят, че следват. "Елитът" бива представен, че е корумпирана и нелоялна група, чиито интереси са несъвместими с тези на "народа". Имайки предвид тези две предпоставки (елитът като враг на народа и народа като имащ единна воля), най-големите врагове на популизма са елитизмът и плурализмът.

–хоризонтално

След като са разграничили "народа" от властващата група на "елита" следва разграничаване от други актьори - най-често малцинства, други държави, икономически интереси и т.н. Всички те са представяни като застрашаващи конструирания "хомогенен народ", неговата идентичност и интереси.

 Въпросът е - "как народът ще има един глас?" Кой е "народът"? 3-то съсловие? Кой е "елитът"?! 

Когато се появява "народът" във Франция, елитът/ 1 и 2-ро съсловие/ е унищожен физически, а не-унищоженият елит е лишен от политически права; следователно, остава само "народът", който сам по себе си е "популистки" и не съществува противопоставяне или конфликт с "елита". Тъй като това е тавтология/народ-популизъм/, остава възможността само водачите на "народа" да бъдат "популисти", т.е. демагози/ в древногръцки ез. това означава нар. човек/ Ако има "популистка" идеология това е комунизмът, но не и фашизмът, не и национал-социализмът.Може да се приеме същото за земеделските идеи на Ал.Стамболийски - "съсловният" харатер на селските европейски партии преди 20-те години на ХХв. ги правят "популистки" в смисъл изразяват интересите на "количествено мнозинство" от населението на дадената страна. Поради това не трябва да се търсят "антисистемни характеристики" на популизма.той сам по себе си никога не е пледирал да бъде "системен".... то просто е "демократичен"начин на комуникация на народния водач с народа му?!

Следователо популизмът се дефинира като анти-елитарно /вертикално ниво/ и анти-универсално /хоризонтално ниво/ течение. Други теми, адресирани от популистически актьори могат да бъдат крайно разновидни и да се възползват от всички останали идеологии. Политическата идеология на популизма се изчепрва с тази основна конструкция на разграничаването на "народа" като единен актьор от всички останали.

Популизъм, марксизъм, ленинизъм, фашизъм[редактиране | edit source]

Марксизмът и последвалият го ленинизъм са анти-системни идеологии и антипод на консерватизма. В този смисъл те се разглеждат като популистки.

Фашизмът и десният екстремизъм също имат редица допирни точки с популизма. Така в политологическия дискурс често може да се срещне наименованието „фашизъм light“ за популистическите партии. Въпреки всичко има няколко основни разминавания между двете течения. Докато фашизмът е анти-системна на анти-системната иделогия и цели създаването на тоталитарна диктатура, популизмът е против т.н. политически елит, но не отрича принципно цялата система на управление.

С други думи, комунистическите и фашистките партии се разграничават от политическата система, докато популистическите партии се разграничават в рамките на същата.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Populism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.