Пороище
| Пороище | |
  Пороище  Пороище | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 439 души[1] (15 март 2024 г.) 18,5 души/km² |
| Землище | 23,773 km² |
| Надм. височина | 262 m |
| Пощ. код | 7218 |
| Тел. код | 084 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 59416 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община – кмет | Разград Добрин Добрев (независим политик; 2023) |
| Пороище в Общомедия | |
Поро̀ище е село в Североизточна България, област Разград, община Разград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се на 7 км югоизточно от Разград. Разположено е върху хълмист терен, наподобяващ повече планински, отколкото равнинен.
През Пороище преминават 2 малки рекички, водещи началото си – едната западно от селото на 2 км от чешма Св. Марина и другата от южна посока от Хаджи-Ивановата чешма. Двете рекички се обединяват в края на селото, след което на 4 км в северна посока се вливат в река Бели Лом.
Главният водопровод, направен от глинени тръби, който снабдявал кастела на Абритус с питейна вода, събирал водите при село Пороище на около 7 км от Разград.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Останките от римско време подсказват за съществуването на селище по тези земи още преди Христа.
Днешно Пороище, предходно Долно Арбанаси, е известно с името Арнауткьой. Днешното си име Пороище получава през 1934 г. в резултат от поройните води, които се стичат при валеж по наклонения терен на който е разположено селото.[3]. Селото е засвидетелствано за първи път като отделна махала в началото на XVI век, в мерата на изоставеното село Доймушлар, което било вакъф на великия везир Ибрахим паша (1523 – 1536)[4].
Пороище е основано от преселници изповядващи православната вяра и пристигнали от албанските земи.[5] По време на османската власт селото се нарича Долно Арбанаси, в противовес на търновското село Горно Арбанаси (сега Арбанаси), също заселено от православни от албанските земи.
За пръв път като отделно село Долно Арбанаси се споменава в средата на XVI век в подробен регистър на мюлкове и вакъфи, датиран между 1544 и 1555 г. В селището тогава са регистрирани като данъкоплатци 42 домакинства и 7 неженени мъже (около 210 жители). Имената на записаните са най-често източноправославни, срещат се типичните за албанските земи по онова време имена. В дневника на йерусалимския патриарх Доситей II Нотарас са отбелязани негови посещения в селото през септември 1664 г.; през януари 1670 г.; на 4 юли 1678 г.; на 27 април 1687 г. и през март 1698 г. Там Доситей най-често се отбива на път за Йерусалим по пътя от Русе за Разград (тогава Хръзград).
Големият икономически разцвет на Арнауткьой е през XVII – XVIII век, за което спомага и вакъфският му статут. През него минава главният път Русе – Разград – Шумен – Варна, по който се осъществява оживен превоз предимно на немски стоки. Арнауткьойци търгуват и в Разград, където имат дюкяни и са под протекцията на Дубровнишката република.
Основен поминък на населението е джелепчийството. Във ферман на султан Ахмед III от 1714 г. е отбелязано, че "населението на селото са джелепи и работата им е да колят добитък, да събират лой и топено масло." Приоритетно място в поминъка на жителите заемало и производството на коприна. Упражнявани били редица занаяти като абаджийство, чохаджийство, кожухарство, грънчарство, каменоделство и дюлгерство.[6].
За селото свидетелства английският духовник Едмънд Чишъл, който преминава през него на 16 април 1702 г. по време на своето пътешествие през Османската империя. Пътешественикът посочва, че местното население е от гръцко причастие, въпреки че името на селото предполага техния негръцки произход.[7] Англичанинът Джон Джексън също минава през селището в 1797 г. Той отбелязва, че Арнауткьой (Arnootka) е „голям град“, разположен в долина на един час път от Разград. В него имало множество занаятчийски работилници. През цялата си история на съществуването си, Пороище се запазва с компактно православно население. В селото имало 4 църкви („Св. Димитър“, „Св. Богородица“, „Св. Никола“, „Св. Атанас“). Съществували дванадесет кланици.
По време на Руско-турската война (1806 – 1812) в района на Разград през май 1810 г. избухва въстание на българското население. Първото въстанало село е Пороище, последвано от още няколко села от Разградско, след което и самият град, в който били разбити складовете с оръжие и районът е зает от руските войски без бой. След оттеглянето на руската войска Пороище е опожарено.
В 1827 г. англичанинът Робърт Уолш преминава през Пороище (Arnaut Kui), оставяйки интересно описание в своята книга:
| „ | ... научих, че в селото имали училище, църква и свещеник. Преди няколко години Арнауткьой е бил голям град, състоящ се от две хиляди къщи ... | “ |
Поради факта, че селото е изцяло българско, при това с население близко до това на Разград, в Пороище е основан революционен комитет от Ангел Кънчев, съратника на Левски. Къщата, където е основан революционният комитет, е запазена и до днес като музей.
Селото дава жертви във всички войни, в които участва България след Освобождението си от османска власт. Паметник на загиналите в Балканските войни и Първата световна война има в двора на бившето основно училище „Христо Смирненски“. В чест на загиналите антифашисти има паметни плочи в къщите, където са живели, ведно с паметник на незнайния войн в центъра на селото, с мемориална чешма.
След 9 септември 1944 г. Пороище става квартал на Разград. След време отново му е върнат статутът на отделно селище.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините[8][9]:
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.[10]:
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 367 | 100.00 |
| Българи | 355 | 96.73 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | ||
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 8 | 2.17 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Изцяло християнска (източноправославна).
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Читалище с голяма библиотека и театрален салон
- 2 нефункциониращи основни училища
- Професионална гимназия по облекло „Станка Николица-Спасо-Еленина“
- Вкопана църква „Свети Атанасий“ от османско време, реставрирана
- Комитетска къща – къща-музей, в която Ангел Кънчев основава местния революционен комитет
- Пещера „Света Марина“ на около 2 км северозападно от селото. От нея извира поточе, което преминава през селото и се влива в Бели Лом. Установено е, че през пещерата тече подземна река. Подземната река излиза в района на бензиностанция „Шел“, на изхода на гр. Разград.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Селото провежда своя традиционен летен сбор на отбелязването на християнския празник на света Марина постарому на 30 юли.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Пороище[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Генджев, сред първите ветеринарни лекари, ръководител на ветеринарната служба в България (1913 – 1918)
- Дачо Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО
- Марин Николов х. Жеков, шампион във втората колоездачна обиколка през 1935 г.
- Никола Коча Лупу?
- Станка Николица-Спасо-Еленина, книжовничка и преводачка, сред първите български поетеси
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Иванов, Теофил. Абритус. Римски кастел и ранновизантийски град в Долна Мизия. Том първи. БАН, 1980, София. с. 28.
- ↑ Мутафов, Виктор. История на храмовете в Русенска епархия, втора част. Силистра, „Ковачев Прес“ ООД, 2021. ISBN 978-619-257-004-0. с. 109.
- ↑ Съставител: Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV-XX век) / статия на Хитко Вачев. София, Академично издателство "Марин Дринов", 2006. ISBN 954-322-088-3. с. 25.
- ↑ Боян Гюзелев, Албанци в Източните Балкани, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София, 2004, стр. 67, архив на оригинала от 10 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160610135046/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/B_Gjuzelev_Albanci_v_iztochnite_balkani.pdf, посетен на 14 май 2016
- ↑ Съставител: Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV-XX век) / Статия на Хитко Вачев. София, Академично издателство "Марин Дринов", 2006. ISBN 954-322-088-3. с. 26.
- ↑ Edmund Chishull. Travels in Turkey and back to England / Printed by W. Bowyer in the Year 1747, стр.72, посетен на 7 август 2022
- ↑ „Справка за населението на село Пороище, община Разград, област Разград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 17 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Екип 7“, 13 юли 2015, Защо от Пороище няма княз, въпреки че много ни се иска?[неработеща препратка]
| ||||||||||
