Портал:Астрономия/Избрани статии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тази страница представлява списък на избраните статии в Портал:Астрономия.

Употреба[редактиране | edit source]

Шаблонът за показване на тези подстраници се намира на Портал:Астрономия/Избрана статия.

  1. Добавете избрана картинка към някоя от празните подстраници по-долу.
  2. Актуализирайте параметъра "end" в Портал:Астрономия/Избрана статия.

Избрана статия 1[редактиране | edit source]

Портал:Астрономия/Избрана статия/1
Според теорията за Големия взрив Вселената произлиза от безкрайно плътна и физически парадоксална сингулярност. Пространството се е разширило оттогава насам, като предметите са се отдалечили един от друг.

Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие и форма на Вселената. Основната идея е, че общата теория на относителността може да бъде комбинирана с наблюденията за раздалечаване на галактиките, за да се екстраполира състоянието на Вселената назад и напред във времето. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът "Големият взрив" се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция, обясняваща произхода и еволюцията на Вселената. Още...


Избрана статия 2[редактиране | edit source]

Портал:Астрономия/Избрана статия/2

Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий. Тази енергия се разпространява в пространството под формата на електромагнитно излъчване. Звездите в нощното небе блещукат (трептят) поради многобройните отражения и пречупвания на светлината при преминаването ѝ през земната атмосфера.

Според астрономите, познатата вселена съдържа поне 7 x 1022 звезди. Най-близката до Земята звезда е Слънцето. Светлината от него достига до нас за 8 минути. Ако изключим Слънцето, най-близката звезда е Проксима Центавър, която е отдалечена на 40 трилиона километра. Нейната светлина стига до Земята за 4,3 години.

Много звезди са гравитационно свързани с други звезди, оформяйки кратна звезда (двойни звезди или звезди с повече компоненти). Съществуват също и по-големи групи (с повече и по-раздалечени компоненти), наречени звездни купове. Звездите не са разпределени равномерно във вселената, а са групирани в галактики. Една типична галактика съдържа стотици милиарди звезди. Звездите от нашата галактика (Млечният път) са разположени във всички посоки спрямо наблюдател от Земята. Те се групират в области от небесната сфера, наречени съзвездия. още »


Избрана статия 3[редактиране | edit source]

Портал:Астрономия/Избрана статия/3
Solar sys.jpg

Слънчевата система се състои от Слънцето и всички обекти на орбита около него, включително астероиди, комети, планети с техните спътници, междупланетарен прах и газ. Терминът също може да се използва за група от небесни тела на орбита около различна от Слънцето звезда (виж планетарна система).

Размерите на Слънчевата система обикновено се измерват в съотносимост към средното разстояние Земя-Слънце, определено като една астрономическа единица (АЕ). Така средното орбитално разстояние на Земята от Слънцето е 1 АЕ. Най-близко до Слънцето е планетата Меркурий — средно на 0,387 АЕ, а за най-отдалечена планета се смята Нептун, средно на 30,068 AE от Слънцето. За радиуса на Слънчевата система се счита че лежи между 86 до 100 AE още »


Избрана статия 4[редактиране | edit source]

Портал:Астрономия/Избрана статия/4
Международната космическа станция

Международната космическа станция (МКС) (на английски: International Space Station, ISS) е съвместен проект на няколко космически агенции:

Изграждането на МКС започва през 1998 г. Станцията е на ниска околоземна орбита и може да бъде видяна от Земята с невъоръжено око. Височината ѝ варира от 319,6 км до 346,9 над повърхността на планетата. Още...


Избрана статия 5[редактиране | edit source]

Портал:Астрономия/Избрана статия/5
Ракообразната мъглявина

Ракообразната мъглявина (носеща още означенията M1 или NGC 1952) е газобразна дифузна мъглявина намираща се в съзвездието Бик. Тя представлява остатък от свръхнова, наблюдавана от китайски и арабски астрономи през 1054 г., и описана като видима през деня в продължение на 23 дни. Намира се на разстояние от около 6500 светлинни години от Земята, има диаметър от 6 св. г. и се разширява със скорост от 1000 km/s. В центъра на мъглявината се намира неутронна звезда, която се върти около оста си с 30 оборота/сек. Още...


Избрана статия 6[редактиране | edit source]

Портал:Астрономия/Избрана статия/6
Анимацията показва нагледно как системата GPS  осигурява покритието на всяка точка от земното кълбо от достатъчен брой сателити

Глобална система за позициониране (на английски „Global Positioning System“) или GPS (Джи Пи Ес) е името на спътникова радионавигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 наносекунда във всяка точка на земното кълбо и околоземна орбита в реално време. Американските военни наричат системата „NAVSTAR GPS“ — „Navigation Signal Timing and Ranging Global Positioning System“.

Системата се състои от минимум 24 спътника, разположени на 6 орбити на височина около 20 000 километра и наземен контролен център с наблюдателни станции, разположени в различни точки на Земята. Принципът на действие се базира на измерването на разстоянието от мястото, чиито координати търсим, до група спътници, чиито координати са точно определени и известни. Разстоянието се пресмята на базата на времето за разпространение на радиосигнала от спътника до потребителя. Още...


Избрана статия 7[редактиране | edit source]

BlackHole.jpg

Черната дупка е струпване на огромна маса в малък обем с толкова силно гравитационно поле, че втората космическа скорост е по-голяма от тази на светлината. Поради това дори и светлината не е в състояние да преодолее тази скорост, оттам и името „черна“ дупка. Наименованието е широко разпространено, въпреки че не става дума за „дупка“ в обичайния смисъл, а по-скоро за област в пространството, която поглъща всичко в непосредствена близост и нищо не може да я напусне след това.

Съществуването на черни дупки се допуска в общата теория на относителността. Според нея никаква материя или информация не може да проникне от вътрешността на черна дупка до външен наблюдател, т.е. оттам не може да се извлече никаква маса или да се получи образ или друга информация за материята вътре в черната дупка. Квантовата механика допуска някои отклонения от това правило. Съществуването на черни дупки във Вселената е доказано чрез астрономически наблюдения, в частност от наблюдението на свръхнови звезди и на рентгеновото излъчване от активното галактическо ядро. Още...

Избрана статия 8[редактиране | edit source]

Портал:Астрономия/Избрана статия/8

Избрана статия 9[редактиране | edit source]

Портал:Астрономия/Избрана статия/9

Избрана статия 10[редактиране | edit source]

Портал:Астрономия/Избрана статия/10