Портал:Българска диалектология
|
Астрономия | Биология | България | География | Египтопедия | Езикознание | Испания | Изкуство | Информатика и Интернет | Математика | Музика | Сексуалност | Славяни | Снукър | Страните в света | Техника | Формула 1 | Македония |
|
Портал Българска диалектология | 
|
Избрана статия
Подбалканският говор (наричан още сливенски говор) е български диалект, представител на балканските говори. Говори се в обширен ареал на територията на Република България: Сливенско, Ямболско, Бургаско, Новозагорско, Старозагорско, Чирпанско, единични селища в Североизточна България, както и извън границата на България - в областта Бесарабия. Диалектът се използва общо от над един милион души. На юг говорът граничи с рупските говори.
Характеристики
- Застъпване на ѣ в края на думите:
- ’а под ударение — дубр’à (добре), къд’à (къде), умр’à (умря)
- ъ без ударение — зѝм’ъ (зиме), лèт’ъ (лете), гòр’ъ (горе)
- е в окончания от старото двойствено число — крилè, раменè
- Гласна а като застъпник на ѫ под ударение в глаголните окончания за 1 л. ед. ч. сег. време: читà (чета), измур’à (изморя)
- Намаляване на неударената гласна и в ’ъ:
- пред твърди срички: ѝст’ъна (изстина)
- в следударено положение в суфиксите -ин, -ина, -ино и -ик: българ’ън (българин), бàб’ън (бабин), пундèлнък (понеделник).
- Изговор а при ударенита -а-окончания за женски род: мъглà, гурà.
- Преглас дн⇒нн: пàнна (падна), сèнна (седна), дзàнницъ (задница)
- Член за мъжки род: под ударение -ъ, без ударение -ạ.
- Член за множествено число -ти: жинѝти (жените)
- Крайно ударение при редица глаголи в минало свършено време.
- Употреба на гъ вместо книжовното я в по-западните краища: дуведѝ гъ (доведи я)
Избрана личност
Избрано изображение
Диалектолози
Акад. Александър Стоянов Теодоров-Балан (27 октомври 1859 - 12 февруари 1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН.
Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда "За звука ь в новобългарския език". През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонцките работи”. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания акад. Балан представя неопровержими доказаталства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.
Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това е избиран на същия пост (1896–1897, 1902–1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900, 1904–1905).
От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.
Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист".