Порта на Ищар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Възстановената изцяло врата на Ищар в берлинския Музей Пергамон
Картината на Рембранд ван Рейн "Пирът на Балтазар" с изписаните от тайнствена ръка думи на стената - мене, текел, фарес

Портата на Ищар или още и Вратата на Ищар е осмата порта на вътрешния град на Вавилон. Построена е през 575 г. пр.н.е. по заповед на Навуходоносор в северната част на дотогавашния център на древността в двуречието.

Портата представлява огромен полукръгъл свод подобен на триумфална арка, ограничен от двете страни от гигантски стени и през нея се е влизало при владетеля на Вавилон по улицата на процесиите подобна на Виа Сакра в Древен Рим.

Портата на Ищар е посветена на едноименната богиня-майка покровителка на Вавилон и била изградена от тухли покрити с ярко синя, жълта, бяла и черна глазура. Стените на портата били барелефирани с изящна красота и на тях били изобразени животни в пози, които са много близки до естествените им в природата - на портата е имало около 120 релефи на лъвове. Също така е имало изображения на сируши (подобни на дракони и грифони) и бикове. Резултатите от проучванията на вратата разкриват около 575 изображения на животни. Покривната конструкция и вратите на портата са били направени от кедър, вероятно ливански подобно на Соломоновия храм. Процесията по главната улица на Вавилон е преминавала на тогавашната нова година, като манифестиращите са носели статуи на боговете.

Разкрита от Роберт Колдевей, както и надписът на Навуходоносор, с който вавилонският владетел увековечил посредством управлението си по волята и благоволението на Мардук, и се изтъквал като върховен владетел на града, един от любимците на небето, хитър и неуморим ... който винаги се грижел за благосъстоянието на Вавилон като първороден син на Набопаласар - мъдър Вавилонски цар и т.н. Отливката с древния надпис се съхранява в Пергамонския музей в Берлин.

Вратата на Ищар символизираща властта на Вавилон над древния свят в двуречието, редом с Пергамския олтар от античността и Бранденбургската врата е един от трите символа на германската столица.

Портата на Ищар е реконструирана за откриването на музея през 1930 година в реалните ѝ размери - 14 метра височина и 10 метра дължина. Многобройни фрагменти от портата и изображения на животни се съхраняват в различни музеи по света - в Археологическия музей в Истанбул има барелефи на лъвове, дракони и бикове, в Детройтския музей на изкуствата има изображение на сируши, а барелефи на лъвове има в Лувъра, Метрополитън музей в Ню Йорк, Източния институт в Чикаго, Музея-училище по дизайн в Роуд Айлънд и в Музея за изящни изкуства в Бостън.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]