Порфирий (философ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Порфирий (на старогръцки: Πορφύριος, на латински: Porphyrios) (5 октомври 234, Тир - 305, Рим) e неоплатонически философ, ученик на Плотин и учител на Ямблих.

Живот[редактиране | edit source]

Роден е във финикийския град Тир. Истинското му име е Малх (Malchus), което означава "цар" и се предполага, че родът му е със знатен произход. В Атина учи граматика и реторика при Касий Лонгин, а през 263 г. отива в Рим, където влиза в школата на Плотин. Той става негов близък приятел и след смъртта му поема ръководството на школата, пише негова биография и издава записките му. В края на живота си Порфирий се жени за вдовицата Марцела.

Творчество[редактиране | edit source]

Голямото по обем творчество на Порфирий включва около 70 съчинения на различни теми. Сред тях са "Мисли върху умопостижимито", "Пещерата на нимфите", коментари върху диалозите на Платон, върху съчинения на Аристотел (като най-известните са въведението и коментара му на "Категории" на Аристотел), Омир, Пиндар, Тукидит, Птолемей, Халдейските оракули. Пише биографии на Плотин и Питагор, както и история на философията, която се приема за първото подобно съчинение. Пише други трактати за астрологията, музиката, теологията, както и такива като например "За въздържанието от ядене на одушевени същества", което коментира темата за вегетарианството, "Против християните", където критикува християнството, "За статуите на боговете", "Писмо до Анебон", египетски жрец, "Писмо до Марцела" и др.