Посейдон
.jpg)
Посейдон Посидо́н или Посидаон (на старогръцки: Ποσειδών, микен. po-se-da-o [1], беотийска форма Потидаон, оттук и град Потидея) в древногръцката митология е бог на моретата. Втори син е на Кронос и Рея [2], брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес.
Той е втори след Зевс по могъщество сред боговете. След като надмогват баща си, заедно със Зевс и Хадес, той получава като награда моретата. Обикновено е изобразяван като моряк. Негово оръжие е тризъбеца, с който Посейдон може да разклати земята и да разбие всеки предмет.
Съдържание |
Основни митове [редактиране]
Когато Рея го родила, го оставила при извора Арна в Аркадия, за да отрасне заедно с овцете, а на Кронос казала, че е родила жребче и му го дала да го глътне. [3]. Според друга версия, Кронос го хвърлил в морето [4]. Възпитан бил на остров Родос от телхините [5].
Направил медна порта за [ ] [6]
Съществуват няколко предания за спор на Посейдон с други богове за владеене на градове. Най-известен е спорът за Атина с Атина. [7]. Спорейки за Атина, Посейдон ударил тризъбеца в брега и направил кон [8]. Спорил е и с Атина за Трезен, след това с Хера за Арголида[9], с Зевс за Егина [10], с Дионис за Наксос [11], с Аполон за Делфи, с Хелиос за Родос и Коринт [12] (според Евмел). Посейдон загубил всички тези спорове, освен този за Коринт.
Посейдон бил принуден да признае върховенството на Зевс, но считайки себе си за равен нему, въстанал срещу Зевс, заедно с Хера и Афродита (или в заговора участвали Хера, Посейдон и Атина [13]), но претърпял поражение и бил спасен от Тетида.
В Троянската война Посейдон заема страната на ахейците. С удар на тризъбеца си Посейдон разбил скала и погубил Еант, сина на Ойлей. След това преследвал Одисей заради това, че ослепил сина му Полифем. Превърнал в скала кораба на феаките. [14].
Посейдон се считал за покровител на развъждането на конете и имал прозвището Хиппий (Конний). В негова чест се устройвали Истмийските игри с конни битки. Култът към Посейдон бил широко разпространен по цяла Древна Гърциия, особено с крайбрежните части и островите.
Свещените животни на Посейдон били конят, делфина и бика; свещеното дърво - бор. Изобразяван е като могъщ мъж, като правило с тризъбец в ръка. Римляните го отъждествявали с Нептун.
Посейдон и жените [редактиране]
Съпруга на Посейдон е нереидата Амфитрита, внучка на титана Океан. Посейдон се влюбва в прекрасния Пелопс и го взема на Олимп, където го прави свой любовник, дори преди Зевс да направи същото с Ганимед. Като благодарност към Пелопс за неговата любов, Посейдон му подарява крилата колесница, за да я използва в битката срещу Еномей за ръката на Хиподамея.
Посейдон веднъж преследвал и Деметра. Тя отхвърлила ухажванията му и се превърнала в кобила, за да се смеси с табун коне и да не бъде открита. Посейдон обаче разбрал измамата и се превърнал в жребец и я обладал. В резултат на това, се родил вълшебния Арейон, който може да говори с човешки глас.
Богът имал връзка и с Алопа, негова правнучка по линия на Керкион. Керкион погребал жива дъщеря си, но Посейдон я превърнал в потока Алопа, близо до Елевзин.
Посейдон спасил правнучката си Амимона от развратен сатир и от нея станал баща на Навплий.
Смъртна жена на име Тиро била омъжена за Кретей (от когото имала син Езон) но обичала Енипей, речен бог. Ухажвала го, но той я отблъсквал. Един ден, Посейдон, изпълнен със страст към Тиро, се престорил на Енипей и от техния съюз се родили близнаците Пелий и Нелей.
С Медуза, Посейдон имал сексуален контакт на поса в храм на Атина. Медуза била превърната в чудовище. Когато по-късно била обезглавена от Персей, от отрязания ѝ врат излезли Хризаор и Пегас.
След изнасилването на Кенида, Посейдон изпълнил желанието ѝ и я превърнал в мъж - Кеней.
| Древногръцки богове |
|---|
| Изначални богове |
| Титани |
| Морски божества |
| Хтонични божества |
| Други богове |
| Олимпийски богове |
| Зевс и Хера, |
| Посейдон, Хадес, |
| Хестия, Деметра, |
| Афродита, Атина, |
| Аполон, Артемида, |
| Арес, Хефест, |
| Хермес, Дионис |
Някои от децата на Посейдон [редактиране]
- От Етра
- От Алопа
- От Амфитрита
- От Амимона
- От Астипалея
- От Канака
- От Хлорида
- От Деметра
- От Европа
- От Евриала
- От Евринома
- От Гея
- От Халия
- От Хиона
- От Хипофоя
- От Либия
- От Lybie
- От Мелия
- От Медуза
- От Перибоя
- От Туза
- От Тиро
- Неизвестни майки
Източници [редактиране]
- ↑ Предметно-понятийный словарь греческого языка. Микенский период. Л., 1986. С.143
- ↑ Аполодор, Митологическа библиотека I 1, 5
- ↑ Павзаний, Описание на Елада VIII 8, 2
- ↑ Хигин, Митове 139
- ↑ Диодор Сицилийски, "Историческа библиотека" V 55, 1
- ↑ Хезиод, Теогония 732-733
- ↑ Херодот, История VIII 55
- ↑ Първи Ватикански митограф I 2, 2
- ↑ Полемон, фр.11 Прелер; Павзаний
- ↑ Схолии к Пиндару. Истмийские песни VIII 91
- ↑ Плутарх, Застольные беседы IX 6, 1
- ↑ Нон. Деяния на Дионис XLIII 182
- ↑ Омир, Илиада I 400
- ↑ Омир, Одисея XIII 146-183
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
