Посидоний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Посидоний
древногръцки философ
Роден: 139/135 пр.н.е,
Апамея
Починал: 51/50 пр.н.е.
Рим

Посидоний (на старогръцки: Ποσειδώνιος, на латински: Posidonius) е древногръцки философ, историк, географ, астроном, живял през годините около началото на 1 в. пр.н.е. (ок. 135 до 51). Според свидетелства на съвремениците както и по-късно, Посидоний е бил приеман за един от най-начетените хора, подобно на Аристотел. Той се занимава не само с философия, но и с астрономия, география и история; от неговите съчинения обаче са запазени само фрагменти. Първият опит за тяхно по- цялостно събиране датира от началото на 19в, като едва в средата на следващия век е направено едно по-надеждно издание[1].

Биография[редактиране | edit source]

Посидоний е роден в Апамея, Сирия. Бил е дете, когато империята на Селевкидите престава да съществува (царят на партите — Арсак V успява да изгони Селевкидите от Иран и Месопотамия през 138 пр.н.е.). Съвсем млад, той заминава в Атина, където се образова и учи философия при стоика Панетий Родоски. Към 95 пр. н.е. се заселва и на о. Родос като бързо се издига в политическия живот. Пътува като посланник до Рим, където се запознава с управляващия елит. Връзките му позволяват по-нататък да пътува из Империята, при което натрупва значителен обем познания. Към 78 пр.н.е. неговите лекции слуша Цицерон, с когото стават близки. Макар да е бил виско ценен от своите съвременници, Посидоний бива забравен сравнително бързо, което се обяснява и с еклектиката на неговите идеи. А доколкото стоическата метафизика е била неприемлива за по късните християни, никое от многобройните съчинения на Посидоний не е запазено. Известни са само някои от техните заглавия, например “За океаните”, “Метеорология” или “История” [2], както и фрагменти в цитати от антични автори.

Философия[редактиране | edit source]

Основните Философски възгледи на Посидоний са в продължение на по ранния стоицизъм, от който той се отклонява, възприемайки аристотелиански и платонически внушения. В последна сметка неговата философия изглежда лишена от собствен характер и oригиналност [3]. Посидоний приема основното положение на стоическата метафизика, че във всичко съществуващо неразделно се проявяват два принципа, единият - субстанциален, другият - задвижващ. За трансцендентност няма място, но той приема известна йерархичност в определяне на света от Зевс, природата и съдбата (хеймеpмане). Както и останалите стоици, Посидоний счита, че причини собствено са само телата, а тяхната проява е 'ефект' или 'предикат'. Единство на всяко съществуващо е неговата 'душа', която не просъшествува след неговия разпад. Известно е, че Посидоний е коментирал диалозите на Платон, като се спекулира дори относно написването на коментар към Тимей.

Астрономия[редактиране | edit source]

Посидоний е известен със своя опит да определи размерите на земното кълбо (предишният опит принадлежи на Ератостен). Канопус според оценката на Посидоний се издига над Александрия на 1/48 дължина на окръжността, което е 7 1/2°, а в Родос само се показва на хоризонта (така че там височината й е почти равна на 0°). Линейното разстояние между тези градове е оценявал на 5000 стадия. Оттук той изчислява, че обиколката на Земята е от 240000 стадия. За точната мярка на 1 стадий обаче се спори. Страбон, който приема, че разстояниeто е само 3750 стадия, цитира като негов резултат обиколка от 180000 стадия[4]


Посидоний считал разстоянието от Земята до Луната за равна на 52 1/8, а до Слънцето на 6549 земни диаметъра, което представлявало изключителна за това време точност - (правилната стойност е 11 726 земни диаметъра). Изчисленото от него разстояние от Земята до Слънцето било най-точното в древния свят. Абсолютно неизвестно е, обаче, въз основа на какво е направил тази сметка.

Литература[редактиране | edit source]

  1. B Холандия през 1810 излиза книгата на Джон Бейк Posidonii Rhodii reliquiae, collegit J. Bake, Lugd. Batavia, 1810; Тритомното издание на фрагментите от Посидоний, преводът им, и коментарите им, е дело на Еделщайн и Kид: Ian G. Kidd and Ludwig Edelstein (eds.), Posidonius, The Fragments, vol.I (1972); The Commentary, Vol. II.1 and II.2 (1988), The Translation of the Fragments(1999)
  2. вж напр. [1]
  3. Edelstein L., The Philosophical System of Posidonius, American Journal of Philology. Vol. 57, No. 3 (1936), pp. 286-325 [JSTOR]
  4. Fischer I., (1975), Another Look at Eratosthenes' and Posidonius' Determinations of the Earth's Circumference, Ql. J. of the Royal Astron. Soc., Vol. 16, p.152 [2]