Постпродукция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Постпродукцията е част от кинематографичния процес. Включва 3 групи дейности: монтаж, озвучаване и ликвидация.

Филмовият монтаж в днешно време се извършва с помощта на компютърни програми и затова той започва с прехвърляне на изображението от негатива на видео, като после следва технология, идентична с телевизионната. В телевизията постпродукцията включва: монтаж, работа по звука, одобряване на предаването за излъчване, комплектоване и предаване на документацията на продукцията.

Монтаж и озвучаване[редактиране | edit source]

Монтажно-озвучителният период има няколко фази и сложността на всяка от тях зависи от конкретния проект.

Първо видеокасетите, записани на външен терен или студио, се описват. В описа се включва всеки епизод, кадър и добър дубъл. След това касетите се гледат от този, който ще монтира. Той продължава описа и го обогатява със свои бележки и идеи.

След това следва монтажа. Ако проектът е относително прост, видеозаписът се монтира до крайната си фаза. Ако проектът е по-сложен (документален филм, комедия), тогава се сглобява първи вариант на груб монтаж в работно копие, направено от копие на оригиналния носител – заснетите от камерата касети. Възможни са няколко варианта на грубия монтаж – някои кадри и епизоди се свалят, други се прибавят, променя се редът, съкращават се дължини и т.н. След постигане на съгласие между творческия екип и продуцента се прави окончателен вариант, т.е. фин монтаж от касетата майка върху бродкаст носител (носител, от който може да се осъществи излъчване).

Следващият етап е озвучаването. При малките проекти озвучаването се извършва в монтажната апаратна – прибавят се текст, музика и звукови ефекти. При по-големие проекти записите се осъществяват на отделни писти на дигитални носители, наречени "бандове". Звуковите ефекти, музиката и говорът се записват, монтират се в синхрон с картината и се смесват на три отделни банда: говор, ефекти, музика. Тези три основни звукови писти се наричат „мишунг” на предаването. Смесването на трите на една писта е „мастър-мишунг”.

Музика[редактиране | edit source]

Използването на музика в телевизията е доста сложен проблем, защото музикалните бизнес среди и сдружения на авторите притежават права, които се простират от собственост върху композициите и записите до изпълненията на живо. Тази материя правно е уредена в Закона за авторското право и сродните му права.

Работа с архивни материали[редактиране | edit source]

Някои телевизионни проекти се основават изцяло или частично върху използването на архивни материали: фотографии, илюстрации, филми, филмови и видеоматериали. Трябва да се осигури юридическата страна, като се уреди придобоването на правата върху тези материали, ако те попадат под защитата на ЗАПСП. Използването на архивни материали в новинарски емисии обикновено не изсква разрешение.

Титри (начални и финални надписи)[редактиране | edit source]

Те включват имената на хората, които са взели участие в работата върху предаването. Надписите са обект на договаряне с авторите и реализаторския екип. При телевизионната драма или комедия право на самостоятелно изписване на име на цял екар имат процент(и), сценарист и режисьор. Изпълнителите и екипът се явяват в края на серията. Редът на надписите и точните названия в независимата продукция се определят от продуцента.

Документация[редактиране | edit source]

След приключване на предаването трябва да се комплектова пакет от документи, които съпровождат всяка негова изява: показ, разпространение или продажба. Документите, които могат да бъдат изискани заедно с касетата майка, са:

  • договори – всички индивидуални договори с участници, екип, музика, декор и т.н.;
  • титри – списък с начални и крайни надписи;
  • тормуляр за показ – трябва да бъде попълнен с имената на участниците в програмата;
  • финансов отчет – при по-големи продукции финансовият отчет не може да се завърши преди ликвидацията, т.е. 60-90 дни;
  • сценарий и монтажен лист – окончателен сценарий и пълен опис на всеки кадър и програмен елемент;
  • опис на музиката – наименование, композитор, времетраене, тайм-код на началото и края в предаването;
  • застраховки – обикновено се изисква застраховката „Грешки и пропуски”.

Тези материали са необходими и се изискват при договаряне на разпространение.

Ликвидация[редактиране | edit source]

Последният етап на постпродукцията е ликвидационния период. Той включва окомплектоване на материалите, тяхното съхранение, заедно с касетата майка и изходните материали (оригиналните видео- и аудеокасето, мишунга и мастър-мишунга).

Източник[редактиране | edit source]

  • „Телевизията - културна индустрия“, Михаил Мелтев