Пост боп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пост бопът е вид джаз музика за малки бендове, която се развива в началото до средата на 60-те години.

Дефиниция[редактиране | edit source]

Според музиковеда Джереми Юдкин, пост бопът не следва "конвенциите на бопа или очевидно аморфната свобода на новия джаз". Той пише в своята дефиниция за поджанра:

"Формите, темпото и неравноделният размер са все по-свободни, композициите са нови, и членовете на бенда са станали композитори ... Това е подход, който е абстрактен и напрегнат до крайност, като се оставя място за ритмична и колористична автономност от страна на барабаниста -- подход, в който влизат модалните и акордните хармонии, гъвкавостта във формите, структурираните куплети, мелодична вариативност и свободна импровизация."

История[редактиране | edit source]

Вторият квинтет на Майлс Дейвис е активен от 1965 до 1968 и в него участват пианистът Хърби Хенкок, контрабасистът Рон Картър, саксофонистът Уейн Шортър и барабанистът Тони Уилямс. Те записват шест студийни албума, които според Си Майкъл Бейли поднасят на вниманието на музикалната общност пост бопа. Това се постига с албуми като E.S.P. (1965), Miles Smiles (1967), Sorcerer (1967), Nefertiti (1968), Miles in the Sky (1968), and Filles de Kilimanjaro (1968).

Много от пост бопа е записан за Блу Ноут Рекърдс. Ключови албуми са Speak No Evil на Уейн Шортър; The Real McCoy на Маккой Тайнър, Out To Lunch на Ерик Долфи, Miles Smiles на Майлс Дейвис; Maiden Voyage на Хърби Хенкок и Search For The New Land на Лий Морган (творец, който принципно не се свързва с пост боп жанра). Голяма част от пост боп музикантите работят и в други жанрове, като особено подчертано е застъпването с по-късния хард боп.