Потин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Потин (Potheinos; † 48 г. пр. Хр.) е след смъртта на египетския фараон Птолемей XII (51 г. пр. Хр.) най-влиятелният министър и регент на неговия син Птолемей XIII. Потин e евнух и възпитател на Птолемей XIII.[1]

Потин успява да изпъди през есента на 49 г. пр. Хр. Клеопатра VII от Александрия. В началото на 48 г. пр. Хр. взема и важната министерска служба на Dioiketes.

На 7 юни 48 г. пр. Хр. Гней Помпей губи битката при Фарсала против Юлий Цезар. Скоро след това Помпей бяга в Египет и на брега моли като съюзник на Птолемеите да го приемат. [2] Регенстият съвет, ръководен от Потин се съветва. При това Потин следва съвета на Теодот (Theodotos от Chios), да убият Помпей. Това се извършва под командването на генерал Ахил (Achillas). Два дена след това, на 27 юли 48 г. пр. Хр., Цезар пристига в Александрия.

Потин дава заповед на Ахил с неговата 20 000-на войска от Пелусион (30 км югоизточно от Порт Саид) да маршируват към Александрия и разбият много по-слабата войска на Цезар. Когато Александийската война започва, Цезар се намира в дворцовия квартал и държи царската фамилия и Потин практически като заложници. Потин поддържа тайно контакт с Ахил, но носачите на съобщенията са хванати и това дава повод на Цезар да екзекутира Потин.

Литература[редактиране | edit source]

  • Konrat Ziegler, Potheinos (1). : Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft, Stuttgart 1953, Bd. XXII 1, Sp. 1176f.
  • Werner Huß: Ägypten in hellenistischer Zeit. München 2001.
  • Günther Hölbl: Geschichte des Ptolemäerreichs. Darmstadt 1994.
  • Julian Morgan, Cleopatra: Ruling in the Shadow of Rome, The Rosen Publishing Group 2003, ISBN 0823935914, pp.26-32
  • Prudence J. Jones, Cleopatra: The Last Pharaoh, Haus Publishing 2006, ISBN 1904950256

Източници[редактиране | edit source]

  1. Цезар, de bello civili III 108, 1.
  2. Цезар, de bello civili III 103, 3; Лукан, Pharsalia VIII 463-471