Потребителско поведение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лейтенант от американския флот взема в последната минута решение за закупуване на златна верижка от магазин на Navy Exchange

Потребителското поведение е интердисциплинарна област, която се занимава с изследването кога, защо, как и къде хората купуват или не даден продукт. В нея се съчетават множество елементи от различни сфери на психологията, социологията, социалната антропология и икономиката. Изучаването на потребителското поведение се опитва да разбере процесите за вземане на решение от отделния индивид и в група. То изучава индивидуалните демографски характеристики и поведенческите особености на хората в желанието си да разбере потребителските желания. Основна задача на проучванията на потребителското поведение е и установяването как влияят близките до индивида групи като семейство, приятели и обществото като цяло.

Изучаването на потребителското поведение е базирано върху поведението на потребителите при пазаруване, като клиентът играе три различни роли на потребител, платец и купувач.

Етапи в процеса на вземане на потребителско решение[редактиране | редактиране на кода]

Установяване на проблема[редактиране | редактиране на кода]

Потребителят открива коя потребност не е задоволена.

Търсене на информация/ Информационно търсене[редактиране | редактиране на кода]

Когато потребителят вече е открил, че има проблем – някоя от потребностите му не е задоволена, то той търси информация за продукти и услуги, които могат да решат този проблем. „Belch and Belch“ (2007) обясняват, че потребителите предприемат вътрешно (в паметта) и външно търсене. Източниците на информация биват лични, търговски, публични и личния опит.

Вътрешният психологически процес, който се асоциира с информационното търсене, е възприятието. То се определя като процес, при който индивидът получава, избира, организира и интерпретира информацията, за да получи смислена картина на света. Възприятието предопределя какво вижда потребителят (като удовлетворяване на потребността) и какво чувства. То включва придобиване на информация и абстракция. Абстракция е процесът, при който човекът свежда информацията за продукта до няколко важни представи.

Оценяване на информацията / алтернативите[редактиране | редактиране на кода]

На този етап потребителят сравнява марките и продуктите, които са предизвикали интерес у него. Потребителят оценява алтернативите по функционалност и психологически облаги.

Решение за покупка[редактиране | редактиране на кода]

След като алтернативите са оценени, потребителят е готов да вземе решение за покупка, но невинаги желанието води до покупка. За да насърчи потребителя в намерението му за покупка, маркетинговата организация може да използва разнообразни техники: възможности за кредит, разсрочено плащане или промоции.

Оценка след покупката[редактиране | редактиране на кода]

Тук потребителят оценява своето задоволство или недоволство от направената покупка.

Фактори, определящи потребителското поведение[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешни влияния[редактиране | редактиране на кода]

Потребителското поведение е повлияно от демографски, психогеографски, личностни характеристики, мотивация, вярвания, ценности и чувства.

Външни влияния[редактиране | редактиране на кода]

Потребителското поведение се влияе от културата, субкултурите, етноса, семейството, социалния статус, опита в социални групи, начина на живот, пола и други фактори.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Consumer behaviour в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​