Холокоста в Унгария
Между 1941 и 1945 г. около половин милион унгарски евреи стават жертва на еврейския холокост.
Законът за записване във висшите учебни заведения е бил първият антиеврейски закон в по-новата история на Европа. Законът официално не се е отнасял за евреите, а за всички малцинства в Унгария. Законът е предвиждал съотношението на студентите-първокурсници от отделните етноси да не надхвърля съотношението на етносите в страната. Законът е бил в нарушение с въведения още през 1867 г. принцип, според който евреите в Унгария са официално смятани не за етническо малцинство, а за унгарци от израелитянско вероизповедание.
Законът е действал до 1928 г.
Закон 15 от 1938 г. е определил таван от 20 % за евреите в свободните професии и в търговските, финансови и промишлени предприятия с десет или повече служители.
Освободени от закона са били евреите, получили военни награди през Първата световна война и отличили се в борбата срещу унгарското комунистическо управление от 1919 г., също така и вдовиците и децата на геройски починали военни, и също евреи, напуснали еврейската религия до 1919 г.
Законът е дефинирал понятието евреин основно все още на религиозна основа, макар че имало е вече и расов елемент: всички напуснали еврейската религия след 1919 г. по силата на закона са били смятани за евреи.
Закон 4 от 1939 г. вече определя понятието евреин главно на расова основа: за евреин се брои всеки, независимо от религиозната си принадлежност, който има има най-малко един родител или най-малко двама дядовци/баби, членове на израелитянското вероизповедание. Законът е определил таван от 6 % за евреите в свободните професии и в търговските, финансови и промишлени предприятия с десет или повече служители. Законът също така е забранявал на евреи да заемат служби в държавната администрация, в правосъдието и в държавните средни училища. Било е забранено и заемане на ръководни длъжности в театрите и медиите.
