По дирята на безследно изчезналите (филм)
| По дирята на безследно изчезналите | |
| Режисьори | Маргарит Николов |
|---|---|
| Сценаристи | Николай Христозов |
| В ролите | Наум Шопов, Борис Луканов, Любомир Младенов, Асен Миланов |
| Музика | Кирил Дончев |
| Оператор | Иван Самарджиев |
| Филмово студио | СИФ „Бояна“ по поръчка на Българска телевизия |
| Премиера | 2 април 1979 г. |
| Времетраене | 232 минути (4 серии) |
| Страна |  България |
| Език | български |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„По дирята на безследно изчезналите“ е български 4-сериен телевизионен игрален филм (историческа драма) от 1978 година на режисьора Маргарит Николов, по сценарий на Николай Христозов (по едноименната му книга). Оператор е Иван Самарджиев. Художник – Захари Савов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев.
Българската телевизия излъчва многосерийния филм „По дирята на безследно изчезналите“, създаден върху основата на едноименната книга. За сценария на филма авторът на книгата Николай Христозов (заедно с режисьора Маргарит Николов) е удостоен с Димитровска награда.
Филмът е реализиан по едноименната документално-художествена книга на Николай Христозов.
В този филм имената и словото са автентични.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
1954. Военната колегия на върховния съд на НР България пристъпва към разглеждането на наказателно дело от общ характер № 634, хвърлящо светлина върху събитията от 1923 – 1925. През 1953 са открити останките от жертвите на терора, започнат от правителството на Александър Цанков през 1923. Един след друг тогава „безследно“ започват да изчезват десетки интелектуалци като публициста Йосиф Хербст и комуниста Вълчо Иванов, поетите Гео Милев и Христо Ясенов, народните представители Тодор Страшимиров, Петко Д. Петков и много други. Тридесет години по-късно пред Народния съд са изправени останалите живи палачи. Процесът започва с подробно описание на престъпленията, за да стигне до произнасяне на присъди.
Серии[редактиране | редактиране на кода]
- 1. серия – „По дирята на безследно изчезналите“ – 62 минути
- 2. серия – „Безотговорни неидентифицирани фактори“ – 35 минути
- 3. серия – „Земя без въздух“ – 63 минути
- 4. серия – „Вик на свободни хора“ – 72 минути [1].
Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Голямата награда „Златната роза“ – (Варна, 1978)
- Специална награда – 1978
- Димитровска награда през 1978 за сценариста на филма Николай Христозов (заедно с режисьора Маргарит Николов).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „По дирята на безследно изчезналите“, Филмография: Серийни игрални филми /1966 – 2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 295 – 298
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
