Правила на Свети Августин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Августин, картина (1645-50) от Philippe de Champaigne (1602-1674)

Правилата на Свети Августин (на латински: Regula Sancti Augustini), известни и като Устав на Свети Августин е един от най-разпространените в Католическата църква устави за монаси и каноници.

Съдържание[редактиране | edit source]

Под названието „Regula Sancti Augustini" са известни 4 текста, които се свързват със Свети Августин Блажени :

1) „Praeceptum”, или „Regula ad servos Dei” (Предписание, или Правило за Божиите служители) - устав за мъжките монашески общности (най-старият ръкопис - Paris. lat. 12634, VI-VII вв.). Текстът е коментар на Ordo monasterii и е написан от Августин през 397 г.;

2) „Ordo monasterii”, или „Disciplina monasterii” (Положение манастирско, или Дисциплина манастирска), известен и под името „Regula secunda” (Второто правило) - кратко описание на ежедневния живот в манастирите; Този текст е написан от Alypius след което е допълнен от Августин;

3) „Regularis Informatio” (Изложение на правилата) или „Regula puellarum” - устав за женски монашески общности, който по своето съдържание е сходен с Praeceptum; и

4) „Regula consensoria” (Съгласувано правило) – неголямо анонимно произведение, неправилно приписвано на Августин, което се появява в Испания през втората половина на VII век.

Първите 3 текста са достигнали до нас в 9 варианта.

Свети Норберт Ксантенски (вдясно) получава августинския устав от ръцете на Свети Августин Блажени. Илюстрация от "Vita Sancti Norberti" (XII век)

Най-често използваната форма на Устава на Свети Августин е компилацията известна под името „Regula recepta” (Общопризнато правило - PL. 32. Col. 1377-1384), която представлява комбинация от „Praeceptum” и първата част на „Ordo monasterii”.

В продължение на столетия в теологията господства мнението на Еразъм Ротердамски и Роберто Белармино, според които „Praeceptum” се явява версия на „Regularis Informatio”, переработена за мъжките монашески общности. Благодарение на фундаменталните изследвания на Л.Ферхейен обаче, е доказана автентичността и първенството на „Praeceptum”, написан от Свети Августин около 397 г. за основаните от него манастири. За датировката и авторството на „Ordo monasterii” и „Regularis Informatio” и до момента се водят дискусии.

Макар че състава на Устава на Августин не е точно установен, той оказва несъмнено влияние на монашеските устави в Западна Европа, в това число и на Устава на Свети Бенедикт Нурсийски. Особена популярност устава придобива чак в средата на XI-XII век в Оредна на регулярните каноници на Свети Августин, които стават известни и като августинци. За разлика от „Правилата на Свети Бенедикт”, в който монашеското служение е неотделимо от пребиваването в манастира, „Уставът на Свети Августин” определя само общите и основните норми на монашеския живот и позволява да се обедини монашеската аскеза с активното пастирско служение сред миряните, което съответства на стремленията на европейското общество през XII-XIII век. Акцентът на християнското разбиране на любовта, в немалка степен способства за успеха на „Устава на Свети Августин”, който става основен документ на ордените на норбертинци, доминиканци, августинци-йеремити, на многочислени женски ордени на августинките и др.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Verheijen L. La Règle de saint Augustin. P., 1967. Vol. 1. P. 148-152, 417-437; Vol. 2. P. 221-239;
  • Zumkeller A. Das Mönchtum des hl. Augustinus. Würzburg, 1968;
  • Lawless G. Augustine of Hippo and his Monastic Rule. Oxf., 1987.
  • Luc Verheijen, La Règle de Saint Augustin, t. 1, Tradition manuscrite, t. 2, Recherches historiques, Paris, Etudes Augustiniennes, 1967.
  • Luc Verheijen, Nouvelle approche de la Règle de saint Augustin, Abbaye de Bellefontaine, 1980 (vie monastique, 8).

Външни препратки[редактиране | edit source]