Правило за фазите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Правилото за фазите на Гибс свързва броя на фазите в равновесие с броя на компонентите и степените на свобода в една термодинамична система. То гласи:

Степените на свобода F на една система са равни на броя на компонентите C минус броя на фазите в равновесие P плюс две.

 \mathrm{ F = C - P + 2}

Степен на свобода се нарича броя на параметрите (температура, налягане, концентрация), които могат да се променят свободно (независимо един от друг), без да се наруши равновесието в системата и някоя от фазите да изчезне.

Една еднокомпонентна система (C=1), състояща се от две фази в равновесие (P=2), напр. вода в равновесие с водна пара, има една степен на свобода (F=1). Само един от параметрите може да се променя независимо (в известни граници) без да изчезне една от фазите. Например в посочената система само температурата или налягането може да се промени, другият параметър е зададен от фазовото равновесие (виж фазова диаграма). В една еднокомпонентна система може да има максимално три фази в равновесие: твърда, течна и парна. В този случай броят на степените на свобода е нула. Т.е. ако който и да е от параметрите на системата се промени една или две от фазите ще изчезнат. Температурата и налягането при което има три равновесни фази дефинират т.нар. тройна точка. За водата стойностите им са съответно 611,657 ( ± 0,010) Pa und 273,16 K (0,01 °C).

Фазова диаграма за еднокомпонентна система

Виж още[редактиране | edit source]