Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
През декември 2009 г. при полицейска акция „Наглите“ са задържани хора, обвинени в участие в организирана престъпна група за отвличания с цел получаване на откупи.
На 20 февруари2013 г. правителството подава оставка, в резултат на Антимонополните протести, започнали на 5 февруари същата година в страната, която на следващия ден е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“.[2] На 25 февруари същата година президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ, който е върнат. Два дни по-късно мандат е връчен и на БСП, който Сергей Станишев, като лидер на партията, връща. На 5 март същата година мандатът за съставяне на правителство е върнат и от ДПС.[3] В резултат на това, на 13 март същата година президентът назначава служебно правителство, начело с Марин Райков.
Кабинетът, предложен от нейния лидер Бойко Борисов, е формиран от политически дейци на ГЕРБ и независими експерти, въпреки че в XLI народно събрание партията е в малцинство (със 117 депутати от общо 240). Разпределението на министрите е в съотношение 14:2.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков подава оставка заради проваления форум в Дубай. На негово място е назначен Делян Добрев. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов е критикуван от собствената си партия заради това, че не се справя с увеличаването на цените на лекарствата. Той подава оставка заради липсата на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване осъществяването на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването. На мястото на Константинов застава Десислава Атанасова.
На 28 януари 2013 г. премиерът Бойко Борисов поисква и получава оставка от министър Сергей Игнатов заради забавяне при среща и спор по темата Фонд „Научни изследвания“ (във връзка с извършената от Главния инспекторат на МС проверка във фонда, инициирана от оплаквания на учени от БАН и СУ, и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда).[14] Игнатов депозира молбата си за напускане на поста и тя е приета веднага от министър-председателя. На 30 януари2013 г. първоначално от пресцентъра на МС съобщават, че за министър е предложена зам. мин. Милена Дамянова, но по-късно е оповестен изборът на председателя на инициативния комитет за АЕЦ „Белене“ и председател на БАН акад. Стефан Воденичаров.[15] На 6 февруари 2013 г. акад. Стефан Воденичаров полага клетва в Народното събрание като Министър на образованието, младежта и науката.[16]
90-о правителство на България
.svg){kind=small}
