Правителство на Тодор Живков 2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Правителство на Тодор Живков 2
 74-то правителство на България
Общи
ПредседателТодор Живков
Сформиране12 март 1966
Разпускане9 юли 1971
Първоначален състав
КоалицияОФ (Българската комунистическа партия,Български земеделски народен съюз)
Министри33
~ мъже31
~ жени2
Представителство
Народно събрание
415 / 415
Хронология
Назначено отV народно събрание

Живков 1
Тодоров 1

Второто правителство на Тодор Живков е седемдесет и четвърто правителство на Народна република България, назначено с Укази № 235 и № 237 от 12 март 1966 г.[1]. Управлява страната до 9 юли 1971 г., след което е наследено от първото правителство на Станко Тодоров[2].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

На 29 юни 1971 г. правителството постановява град Копривщица да бъде превърнат в национален исторически резерват и да започне да развива и международен туризъм. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на гореспоменатото решение, е този на Георги Бенковски.[3]

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Тодор Живков, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 33 министри и един председател:[2]

министерство име партия
председател на Министерския съвет Тодор Живков БКП
първи зам. председател на Министерския съвет Живко Живков БКП
зам. председател на Министерския съвет Станко Тодоров БКП
зам. председател на Министерския съвет Иван Михайлов БКП
зам. председател на Министерския съвет Петър Танчев БЗНС
зам. председател на Министерския съвет Тано Цолов БКП
зам. председател на Министерския съвет Пенчо Кубадински БКП
председател на Комитета за държавен контрол Нинко Стефанов БКП
председател на Държавния комитет за планиране Апостол Пашев БКП
външни работи Иван Башев БКП
вътрешни работи Дико Диков БКП
народна отбрана Добри Джуров БКП
финанси Димитър Попов БКП
председател на Държавния комитет за наука и
технически прогрес
Иван Попов БКП
вътрешна търговия Пеко Таков БКП
външна търговия Иван Будинов БКП
народна просвета Ганчо Ганев БКП
правосъдие Светла Даскалова БЗНС
председател на Комитета по химия и металургия Георги Павлов БКП
строежи Марин Грашнов БКП
земеделие Никола Палагачев БКП
транспорт Марин Вачков БКП
архитектура и благоустройство Владимир Виденов БКП
съобщения Стоян Тончев БКП
народно здраве и социални грижи Кирил Игнатов БКП
председател на Комитета за култура и изкуство Павел Матев БКП
председател на Комитета по труда и работната
заплата
Мишо Мишев БКП
председател на Комитета за държавна сигурност Ангел Солаков БКП
председател на Комитета по машиностроене Марий Иванов БКП
председател на Комитета по енергетиката и горивата Константин Попов БКП
председател на Комитета по леката промишленост Дора Белчева БКП
председател на Комитета по хранителната промишленост Атанас Димитров БКП
председател на Комитета по горите и горската
промишленост
Мако Даков БКП
министър без ресор Лъчезар Аврамов БКП

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 28 юни 1966[редактиране | редактиране на кода]

от 30 юни 1966[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
машиностроене Марий Иванов1 БКП
енергетика и горива Константин Попов1 БКП
лека промишленост Дора Белчева1 БКП
гори и горска промишленост Мако Даков1 БКП
химия и металургия Георги Павлов1 БКП
  • 1: – встъпва в длъжност на 7 юли 1966 г. (ДВ, бр. 54 от 1966 г.)

от 22 ноември 1966[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
зам.-председател на Министерския съвет Лъчезар Аврамов БКП

от 14 юни 1967[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Комитета за изкуство и култура Павел Матев БКП

от 8 февруари 1968[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Комитета за младежта и спорта Иван Панев БКП

от 27 декември 1968[редактиране | редактиране на кода]

Създадени са с Указ № 1156 от 27 декември 1968 г. следните ведомства:

министерство име партия
председател на Комитета за стопанска координация Живко Живков БКП
председател на Държавния комитет за планиране Тано Цолов БКП
строежи и архитектура Пенчо Кубадински БКП
външна търговия Лъчезар Аврамов БКП
труд и социални грижи Мишо Мишев БКП
вътрешни работи и държавна сигурност Ангел Солаков БКП
земеделие и хранителна промишленост Вълкан Шопов БКП
снабдяване и държавни резерви Апостол Пашев БКП
народна просвета Стефан Василев БКП
народно здраве Кирил Игнатов БКП

от 28 декември 1968[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
първи зам.-председател на Комитета по планиране Гриша Филипов БКП
председател на Държавния комитет за битови услуги Атанас Димитров БКП

от 27 февруари 1969[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
вътрешни работи Ангел Солаков БКП

от 6 октомври 1969[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
транспорт Григор Стоичков БКП

от 23 юли 1970[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Комитета по качество, стандартизация
и метрология
Александър Попов БКП

от 13 март 1971[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
народно здраве Ангел Тодоров БКП

от 28 април 1971[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
външна търговия Иван Недев БКП

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ИПНС. Укази № 235 и № 237 от 12 март 1966 г. Обнародвани в „ИПНС“, бр. 21 от 15 март 1966 г.
  2. а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 293 – 300.
  3. Ваньо Стоилов. Докарали 5 морени за паметника на Бенковски в Копривщица // www.24chasa.bg. 23 април 2014. Посетен на 21 декември 2015.
  4. Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 129, 337.