Правителство на Станко Тодоров 1

Правителство на Станко Тодоров 1
	Правителство на Станко Тодоров 1
75-о правителство на България
Общи
Първи секретар на ЦК на БКП	Тодор Живков
Председател на МС	Станко Тодоров
Народно събрание	VI
Сформиране	9 юли 1971 г.
Разпускане	17 юни 1976 г.
Продължителност	4 години, 11 месеца и 8 дни
Първоначален състав
Коалиция	ОФ (Българската комунистическа партия,Български земеделски народен съюз)
Министри	29
~ мъже	27
~ жени	2
Средна възраст	52 години
Представителство
Народно събрание	368 / 400

Първото правителство на Станко Тодоров е седемдесет и пето правителство на България (единадесето на Народна република България), избрано от VI народно събрание на 9 юли 1971 г.^[1] Управлява страната до 17 юни 1976 г., след което се преобразува във второто правителство на Станко Тодоров.^[2]^[3]^[4]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Станко Тодоров, е съставен от политически дейци на Отечествения фронт (БКП и БЗНС (казионен)).^[5]^[6]

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 29 министри и един председател.^[3]^[4]

министерство		партия
председател на Министерския съвет	Станко Тодоров	БКП
първи зам. председател на Министерския съвет	Тано Цолов	БКП
първи зам. председател на Министерския съвет	Петър Танчев	БЗНС (казионен)
зам. председател на Министерския съвет	Пенчо Кубадински	БКП
зам. председател на Министерския съвет	Живко Живков	БКП
зам. председател на Министерския съвет, машиностроене	Иван Попов	БКП
зам. председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за планиране	Сава Дълбоков	БКП
зам. председател на Министерския съвет	Мако Даков	БКП
финанси	Димитър Попов	БКП
вътрешни работи	Ангел Цанев	БКП
народна отбрана	Добри Джуров	БКП
външни работи	Иван Башев	БКП
труд и социални грижи	Мишо Мишев	БКП
снабдяване и държавни резерви	Николай Жишев	БКП
тежка промишленост	Христо Панайотов	БКП
лека промишленост	Дора Белчева	БКП
земеделие и хранителна промишленост	Вълкан Шопов	БКП
строежи и строителни материали	Стамен Стаменов	БКП
архитектура и благоустройство	Георги Стоилов	БКП
транспорт	Григор Стоичков	БКП
вътрешна търговия и услуги	Георги Караманев	БКП
външна търговия	Иван Недев	БКП
гори и опазване на природната среда	Янко Марков	БЗНС (казионен)
информация и съобщения	Хараламби Трайков	БЗНС (казионен)
народно здраве	Ангел Тодоров	БКП
народна просвета	Стефан Василев	БКП
правосъдие	Светла Даскалова	БЗНС (казионен)
председател на Комитета за изкутво и култура	Павел Матев	БКП
председател на Комитета за държавен контрол	Нинко Стефанов	БКП
председател на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование	Начо Папазов	БКП

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 17 декември 1971[редактиране | редактиране на кода]

Министърът на външните работи Иван Башев умира на 13 декември 1971 г. от измръзване, по време на поход във Витоша, и на негово място е назначен Петър Младенов.^[7]^[8]

министерство	име		партия
външни работи		Петър Младенов	БКП

от 18 февруари 1972[редактиране | редактиране на кода]

министерство	име		партия
лека промишленост		Стоян Жулев	БКП

от 3 юли 1972[редактиране | редактиране на кода]

министерство	име		партия
зам. председател на Министерския съвет		Венелин Коцев	БКП
строежи и строителни материали		Георги Белички	БКП

от 7 юли 1972[редактиране | редактиране на кода]

министерство	име		партия
министър без ресор		Стамен Стаменов	БКП

от 23 ноември 1972[редактиране | редактиране на кода]

министерство	име		партия
министър без ресор		Димитър Жулев	БКП

от 19 януари 1973[редактиране | редактиране на кода]

министерство	име		партия
народна просвета		Ненчо Станев	БКП
зам. председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за планиране		Иван Илиев	БКП

от 7 април 1973[редактиране | редактиране на кода]

Комитета по туризма е преименуван в Комитет за отдих и туризъм.^[7]^[8]^[9]

министерство	име		партия
председател на Комитета за отдих и туризъм		Иван Врачев	БКП
вътрешни работи		Димитър Стоянов	БКП

от 30 юни 1973[редактиране | редактиране на кода]

министерство	име		партия
информация и съобщения		Георги Андреев	БЗНС (казионен)

от 13 юли 1973[редактиране | редактиране на кода]

Създават се следните ведомства:^[7]^[8]^[10]
- Министерство на машиностроенето и металургията и Министерство на електрониката и електротехниката след разделяне на Министерството на машиностроенето;
- Министерство на химическата промишленост и енергетиката след преименуване на Министерството на тежката промишленост.

министерство		партия
машиностроене и металургия	Тончо Чакъров	БКП
електроника и електротехника	Йордан Младенов	БКП
химическа промишленост и енергетика	Христо Панайотов	БКП

от 24 юли 1973[редактиране | редактиране на кода]

Създава се Министерство на строежите и архитектурата след сливане на Министерството на строежите и строителните материали и Министерството на архитектурата и благоустройството.^[11]^[7]^[8]

министерство	име		партия
строежи и архитектура		Григор Стоичков	БКП

от 27 юли 1973[редактиране | редактиране на кода]

министерство	име		партия
транспорт		Васил Цанов	БКП

от 23 октомври 1973[редактиране | редактиране на кода]

Създават се следните ведомства:^[12]^[7]^[13]
- Министерство на химическата промишленост и Министерство на енергетиката след разделяне на Министерството на химическата промишленост и енергетиката.

министерство		партия
химическа промишленост	Христо Панайотов	БКП
енергетика	Петър Данаилов	БКП
земеделие и хранителна промишленост	Ганчо Кръстев	БКП

от 19 март 1974[редактиране | редактиране на кода]

Създава се Министерство на минералните ресурси.^[14]^[7]^[15]

министерство	име		партия
минерални ресурси		Стамен Стаменов	БКП

от 4 юли 1974[редактиране | редактиране на кода]

Венелин Коцев е освободен от поста зам. председател на Министерския съвет.^[7]^[13]

министерство	име		партия
химическа промишленост		Георги Панков	БКП

от 8 юли 1974[редактиране | редактиране на кода]

министерство	име		партия
труд и социални грижи		Кирил Зарев	БКП

от 31 юли 1974[редактиране | редактиране на кода]

Създава се Комитет за външноикономически връзки.^[7]^[13]^[16]

министерство	име		партия
председател на Комитета за външноикономически връзки		Никола Калчев	БКП

от 1 ноември 1974[редактиране | редактиране на кода]

Петър Танчев и Иван Попов са освободени от постовете зам. председател на Министерския съвет.^[7]^[13]

министерство	име		партия
зам. председател на Министерския съвет		Огнян Дойнов	БКП

от 21 ноември 1974[редактиране | редактиране на кода]

Пенчо Кубадински е освободен от поста зам. председател на Министерския съвет.^[7]^[13]

от 15 април 1975[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Зарев е освободен от поста министър на труда и социалните грижи. Постът остава вакантен до 16 юни 1975 г.^[7]^[13]

министерство	име		партия
зам. председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за планиране		Кирил Зарев	БКП

от 16 юни 1975[редактиране | редактиране на кода]

министерство	име		партия
труд и социални грижи		Ангел Чаушев	БКП

от 2 юли 1975[редактиране | редактиране на кода]

министерство	име		партия
председател на Комитета за изкуство и култура		Людмила Живкова	БКП

от 3 юли 1975[редактиране | редактиране на кода]

министерство	име		партия
председател на БНБ		Веселин Никифоров¹	БКП

¹: – член на правителството.^[7]^[13]

от 23 април 1976[редактиране | редактиране на кода]

Огнян Дойнов е освободен от поста зам. председател на Министерския съвет.^[7]^[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Назначено с Укази № 5 и № 9 от 9 юли 1971 г., обнародвани в „Известия на Президиума на Народното събрание“, брой 55, от дата 13 юли 1971 г.
↑ Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
↑ ^а ^б Цураков 2008, с. 301.
↑ ^а ^б Цураков 2010, с. 410.
↑ Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 345-346.
↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Цураков 2008, с. 302.
↑ ^а ^б ^в ^г Цураков 2010, с. 411.
↑ Обнародвано в Държавен вестник, брой 32, от дата 20 април 1973 г. // Посетен на 12 декември 2021 г.
↑ Указ № 1514 от 13 юли 1973 г., обнародван в Държавен вестник, брой 56, от 1973 г.
↑ Указ № 1607 от 24 юли 1973 г., обнародван в Държавен вестник, брой 53, от дата 06 юли 1973 г. // Посетен на 12 декември 2021 г.
↑ Указ № 2335 от 23 октомври 1973 г., обнародван в Държавен вестник, брой 85, от дата 26 октомври 1973 г. // Посетен на 12 декември 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Цураков 2010, с. 412.
↑ Указ № 583 от 19 март 1974 г., обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 1974 г.
↑ Цураков 2010, с. 413.
↑ Указ № 1639 от 31 юли 1974 г., обнародван в Държавен вестник, брой 60, от дата 02 август 1974 г. // Народно събрание. Посетен на 12 декември 2021 г.

[Gazette-1] Назначено с Укази № 5 и № 9 от 9 юли 1971 г., обнародвани в „Известия на Президиума на Народното събрание“, брой 55, от дата 13 юли 1971 г.

[2] Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.

[Цураков2008301-3] а ^б Цураков 2008, с. 301.

[Цураков2010410-4] а ^б Цураков 2010, с. 410.

[5] Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 345-346.

[6] Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

[Цураков2008302-7] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Цураков 2008, с. 302.

[Цураков2010411-8] а ^б ^в ^г Цураков 2010, с. 411.

[9] Обнародвано в Държавен вестник, брой 32, от дата 20 април 1973 г. // Посетен на 12 декември 2021 г.

[10] Указ № 1514 от 13 юли 1973 г., обнародван в Държавен вестник, брой 56, от 1973 г.

[11] Указ № 1607 от 24 юли 1973 г., обнародван в Държавен вестник, брой 53, от дата 06 юли 1973 г. // Посетен на 12 декември 2021 г.

[12] Указ № 2335 от 23 октомври 1973 г., обнародван в Държавен вестник, брой 85, от дата 26 октомври 1973 г. // Посетен на 12 декември 2021 г.

[Цураков2010412-13] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Цураков 2010, с. 412.

[14] Указ № 583 от 19 март 1974 г., обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 1974 г.

[Цураков2010413-15] Цураков 2010, с. 413.

[16] Указ № 1639 от 31 юли 1974 г., обнародван в Държавен вестник, брой 60, от дата 02 август 1974 г. // Народно събрание. Посетен на 12 декември 2021 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]