Правителството управлява страната малко повече от седем месеца в изключително динамична политическа обстановка. Провеждат се заседанията на Националната кръгла маса, на която се определят основните насоки за развитието на България (до поемането на министър-председателския пост Луканов ръководи делегацията на БКП/БСП на заседанията). Не спира провеждането на митинги, шествия, започва издаването на нови вестници, създават се нови политически организации. В същото време старите тоталитарни политически партии и организации се преименуват по примера на БСП: Отечественият фронт в Отечествен съюз, Димитровският комунистически младежки съюз в Българска демократична младеж[2].
На 29 март 1990 г. правителството налага мораториум върху обслужването на външния дълг, обявявайки държавен банкрут.[3] Освен това правителството либерализира банковото дело, външната търговия, трансформира всички външни задължения като държавен дълг и установява плаващ курс на лева[2][4].
През юни се провеждат избори за Седмо велико народно събрание, донесли изборна победа на БСП. Това поражда повишено обществено недоволство, намерило израз в провеждането на окупационни и седящи стачки (вж. Град на истината). Започването на работата на парламента през юли не допринася за успокояване на обстановката и напрежението достига кулминация в опожаряването на Партийния дом на 26 август. Поради това правителството не се решава да започне тежките икономически реформи. Андрей Луканов подава оставката на правителството и се опитва цял месец да уговори СДС да включи свои представители в новото правителство, но не успява и сформира втори теснопартиен кабинет[2].
През есента на 1990 г. към политическото противопоставяне се добавят трудности в снабдяването, тъй като производителите очакват либерализация на цените и задържат стоките, докато магазините се изпразват и се появяват опашки за най-необходимите продукти. През септември са въведени купони за хранителни стоки[2][5].
↑ДВ. Укази № 161, № 217 и № 218 на Държавния съвет от 8 февруари 1990 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 12 от 9 февруари 1990 г., бр. 14 от 16 февруари 1990 г. и бр. 17 от 27 февруари 1990 г.
↑ абвгдеЦураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 341 – 346.