Правни науки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Правните науки имат за предмет изучаването на правото като единна система от правни норми, които регулират човешкото поведение във всички и всякакви ситуации. В този контекст, правото е социално явление със своя история. Правото еволюира заедно с развитието на обществото. Същевременно съвременното право не е само норми, а е изградено и организирано в правна система, като всеки правен акт преследва определени цели, за означение на които си употребява израза - цел на закона. Правната наука изучава правото в неговата систематика и вътрешна непротиворечива цялостност. В исторически аспект, правните науки изследват и изучават идеите на и за правото, които са част от философските и политическите идеи, съществували във всяко едно общество още от древността с възникването на първите цивилизации.

Исторически контекст за възникването[редактиране | edit source]

Първата организирана и подредена система на правото възниква в Древен Рим, макар писани закони да е имало още в древността при развитите цивилизации в и около т.нар. плодороден полумесец. На практика системата на римското право доразвива и усъвършенства достиженията на древногръцкото право в античността, което от своя страна взаимства редица правни регламенти, компоненти и елементи от Древния Изток (виж Законник на Хамурапи и Цилиндър на Кир).

След налагането на християнството за държавна религия в Римската империя, по времето на Юстиниан Велики, цялата правна материя в областта на римското частно право е кодифицирана в Corpus Iuris Civilis.

Първият чисто теоретичен (което ще рече според съвременните разбирания и донякъде научен) интерес към изучаването на правото като обществен феномен се наблюдава още с възникването на първите средновековни университети, а пионери в тази област са гласаторите.

Съвременни правни науки[редактиране | edit source]

Карл Савини е с най-голям принос при възникването на съвременното право

Модерните правни науки предполагат съществуването на достатъчно развити правни системи, които изискват допълнителна рационализация на непосредствените практически нужди. Постепенно схоластичния метод на религията при изучаването и развитието на правото е изоставен и заменен от по-практичния правен рационализъм през епохата на класицизма. В тази евлоюционна парадигма на развитието на правните науки значима е ролята през епохата на просвещението на т.нар. естественоправници, които философски издигат като своеобразен правен идеал - свободата.

Същинско развитие с еволюционен скок правните науки бележат през XIX век, когато са извършени и първите съвременни кодификации с практическа насоченост - Наполеоновия кодекс и Германски граждански законник. Основата на която се развиват науките за правото е позитивното право, а школата благодарение на която е осъществен този еволюционен скок в развитието е германската историческа.[1]

Правните дисциплини като част от социалната наука[редактиране | edit source]

Правните науки със своя систематика се интересуват не само теоретичните основи на правото; формулирането и съдържанието на правните норми, но и от взаимодействието на правото като социално явление с другите науки (философия, социология, психология, антропология), както и от специфичните исторически, географски и културни особености при и за възникването му. Научната дисциплина имаща за предмет съпоставянето на съществуващите правни системи с понятия им се нарича сравнително право.

Редом с развитието на сравнителното право, решаваща роля за оформянето на съвременните правни научни дисциплини със свой предмет и обект на изследване има Макс Вебер. Посредством използването на социологическите методи при изследването на правните явления, възниква дисциплината социология на правото, която по своята същност е поставяне на социологията на първо място в процеса на изучаване на правото. По своята природа правото има задължителен характер (виж правна принуда и правна санкция), т.е. с него се цели привеждане на обществените отношения в съответствие с предписанията на правните норми. В този смисъл, правото е преди всичко социален феномен, тясно свързан, произхождащ и немислим без държавата и идеята за държавност. Следователно само и единствено държавата е създател на правото, но в името на обществото, и за благото на суверена.

Практическа насоченост на правните науки[редактиране | edit source]

Съгласно действащия близо 40 години български Закон за нормативните актове, след влизане в сила на всеки нормативен акт се проверяват резултатите от неговото прилагане, и въз основа на проверката, ако е необходимо, се предлага отменяване, изменение или допълнение на нормативния акт, като държавните органи, юридическите лица и гражданите могат да правят предложения за усъвършенствуване на законодателството. Към БАН от 1947 г. съществува Институт за държавата и правото. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. John H. Merryman et al., The Civil Law Tradition: Europe, Latin America, and East Asia, Cases and Materials 481 (LexisNexis ed., 1994) (reprinted 2000).

Вижте също[редактиране | edit source]