Правоговор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Правоговорът е форма на книжовния език, която се отнася до неговата вербална употреба. Правоговорните норми имат отношение към изговора на думите, словосъчетанията, гласните и съгласните, особено краесловните гласни, също така интонацията, паузите, яснотата на изговор, правилното учленяване.

Правоговор се изисква в сценичните изкуства, медиите и е признак за добра езикова култура. Правоговор се преподава в някои от специалностите на НАТФИЗ[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998, „Атлантис КЛ“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]