Прагматика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Прагматиката (гръцки: πραγμα, pragma - действие, действителен) e подполе на лингвистиката, което изучава начините, по които контекстът влияе върху значението; тоест "значението в контекста и езиковата употреба" (Церданелис, Уонг, 2004:239). Заедно със семантиката това са двете основни полета в лингвистиката занимаващи се със значението [1]. Прагматиката обхваща теория на речевите актове, импликатурата в разговор, конверсационен анализ и други подходи към езиковото поведение във философията, социологията и лингвистиката [2]. Тоест прагматиката представлява когнитивно, социално и културно изучаване на езика и комуникацията. Прагматиката изучава как трансмисията на значението зависи не само от езиковото знание (като граматика, речник и т.н.) на говорещия и слушащия, но също така и от контекста на изразяване, произнасяне, изричане, знание за статуса на тези, които са включени в разговора, загатнатото намерение на говорещия и прочее [3].

Различни дефиниции[редактиране | edit source]

Първо за прагматика пише Чарлз Пиърс през 19-ти век, а е дефинирана за пръв път от Чарлз Морис. Той определя три дяла на семиотиката: *(1) синтаксис, изследването на "формалните взаимоотношения между знаците", *(2) семантика, изучаването на "отношенията на знаците към обектите, към които те се отнасят" и *(3) прагматика, изучаване на "отношението знаци-интерпретатори". Днес под прагматиката се разбира основно науката изучаваща възприемането, разбирането и изучаването на естествените езици, и по-специфично, на това как контекстът повлиява интерпретирането на значенията. Като под контекст тук се има предвид в най-общия смисъл ситуация, тоест всичко включително извън-лингвистични фактори - социални, психологически, природни, и т.н. Съвременна прагматика, която е лингвистически ориентирана се развива под влиянието на идеи на Лудвиг Витгенщайн.

Според други определения прагматиката има три сравнително различни значения:

  • Раздел на семиотика, който изучава отношенията между системи на знаците и тези, които ги използват (дефиницията на Морис)
  • Условия, съпровождащи употребата на езикови знаци
  • Раздел на езикознание, изучаващ условия на ползването на езикови знаци от говорящия

Въздействието на прагматика се определя чрез съдържанието и оформлението на изказването. След превода част от прагматическо значение може да бъде изгубено. Според Нойберт има 4 нива на прагматически взаимоотношения във превода.

  • Висша преводимост (научно-техническа литература и т. н.)
  • Успешна (информационно-аналитически материал за чуждоезична аудитория)
  • Превод на текст с ограничения (превод на художествена литература)
  • Случай, където възпроизвеждането на прагматически оригинал чрез превода е почти невъзможно (когато оригиналът на текста е специфично насочен към носителите на езика)

Според теория на Катарина Райс (Katharina Reiss: Skopostheorie) не е нужно отделно предаване на прагматика в превода. Тя я отрича като целта на превода и утвьрждава, че преводът трябва да отговаря само на изискванията на поръчителя. С темата на прагматика се занимава Юрий Лотман, който е основател на Тартуската семиотична школа. Архивьт на Лотман се смята за един безценен научен ресурс.

Източници[редактиране | edit source]

  • Церданелис, Уонг, 2004. Georgios Tserdanelis, Wai Yi Peggy Wong, Language files: materials for an introduction to language and linguistics, Ohio State University Press, 2004

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Jean Stilwell Peccei, Pragmatics, Routledge, 1999
  2. Mey, Jacob L. (1993) Pragmatics: An Introduction. Oxford: Blackwell (2nd ed. 2001)
  3. Shaozhong, Liu. What is pragmatics?. Линк от 18 март 2009
  • Частичен превод на първи абзац
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pragmatics“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Библиография[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]