Праскова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Праскови)
Праскова
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Amygdaleae
род:Слива (Prunus)
подрод:P. subg. Amygdalus
вид:Праскова (P. persica)
Научно наименование
Batsch, 1801
Синоними
Праскова в Общомедия
[ редактиране ]

Прасковата (Prunus persica) е вид растения от семейство Розови (Rosaceae). Достига около 4 m височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите ѝ клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави.

Съществуват над 5000 вида праскови с жълта, розова или бяла вътрешност.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

За родина на прасковата се смята Китай. Там богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието плодовете на прасковата са били смятани за вредни, а с лечебна цел са се ползвали само листата.

Хранителен състав[редактиране | редактиране на кода]

Праскова
Peaches, yellow, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия165 kJ (40 kcal)
Въглехидрати9.54 g
      Нишесте0 g
      Захари8.39 g
      Сукроза4.76 g
      Глюкоза1.95 g
      Фруктоза1.53 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0.08 g
      Галактоза0.06 g
   Влакна1.5 g
Мазнини0.25 g
   Наситени0.019 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.067 g
   Полиненаситени0.086 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини0.91 g
Вода88.87 g
Пепел0.43 g
Калций, Ca6 mg
Желязо, Fe0.25 mg
Магнезий, Mg9 mg
Фосфор, P20 mg
Калий, K190 mg
Натрий, Na0 mg
Цинк, Zn0.17 mg
Мед, Cu0.068 mg
Манган, Mn0.061 mg
Селен, Se0.1 μg
  Други
Праскова в Общомедия

Прасковите съдържат витамините В1, В2, В9, PP, С, Е и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова по-високо е съдържанието му). Те са богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Съдържат, макар и в ограничени количества, желязо, титан, манган, мед, никел, хром и молибден. Съдържанието на пектин в плодовете зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите. 80 – 90 % от съдържанието на плода е водно, 6 – 14 % са захарите, включително и захароза, около 8 % са пектиновите вещества, средно 15 мг% е наличието на витамин С и около 0,8 мг% е каротинът.

Прасковите съдържат ценни органични киселини – ябълчна, винена, лимонена, и минералите – калий, желязо, фосфор, манган, мед, цинк, селен и магнезий. Богати са на витамин С, една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Съдържат витамини от група В, включително и фолиева киселина, витамин Е, К, РР и етерични масла.

Много от ценните вещества в плода се запазват дори и при кулинарна подготовка – при консервиране, приготвяне на сладки изкушения, при сушене.

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

При болни бъбреци, подагра, ревматизъм, сърдечни болести, подобрява функцията на жлъчката, черния дроб и червата. Спомага за отделянето на шлаки от организма.

Лесно усвоимото нишесте на прасковата има принос за подобряването на храносмилателния процес. Стимулира отделянето на стомашен сок. Предотвратява процесите на гниене в стомашно-чревния тракт.

Костилките на прасковата също са полезни, защото съдържат бадемово масло, витамин В17 и етерични масла.

Прасковата е много полезна за кожата – изглажда бръчките, поддържа свежестта на кожата и подсилва тена.

Да не се консумира от хора с диабет, затлъстяване и болен стомах.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Производство на праскови и нектарини
2014 г. (милиона тона)
Държава Производство
 Китай 12,4
 Испания 1,6
 Италия 1,4
 САЩ 1,0
 Гърция 1,0
Световно 22,8
Източник: ООН, FAOSTAT[1]

Към 2014 г. световното производство на праскови и нектарини е 22,8 милиона тона, което е покачване с 6% от производството за 2013 г.[1] Китай произвежда 54% от световното производство.

През 2013 г. 1,9 милиона тона праскови и нектарини са изнесени световно, като водеща е Испания с обем на износа от 39% (0,75 милиона тона) от общото количество. Италия, Гърция и САЩ също имат значителен обем на износа.[1]

Американският щат Джорджия е познат като „Прасковения щат“, поради значителното си производство на праскови още от 1571 г.[2] През 2014 г. Джорджия се нарежда на трето място по производство на праскови в Щатите, след Калифорния и Южна Каролина.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Production of peaches and nectarines in 2014; Crops/Regions/World/Production Quantity // United Nations, Food and Agricultural Organization, Statistics Division (FAOSTAT), 2016. Архивиран от оригинала на 2016-11-22. Посетен на 10 май 2017.
  2. а б Peaches // New Georgia Encyclopedia, Georgia Humanities Council and the University of Georgia Press, 2014. Посетен на 3 август 2015.