Превантивна война на Третия райх срещу СССР

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Превантивната война на Третия райх срещу СССР в хода на Втората световна война е теза в историографията, застъпвана от някои германски учени историци, както и от публицисти като Виктор Суворов.

Тезата за характера на плана „Барбароса“ (Директива № 21 на Обединеното командване на Вермахта) се потвърждава и от някои други източници, като мемоарите на Ерих фон Манщайн и свидетелските показания пред Нюрнебергския трибунал на Фридрих Паулус. Тезата е основно развита в придобилата известност трилогия "Ледоразбивачът" на Виктор Суворов.

Основният свидетел на съветския обвинител на Нюнбергския трибунал и същевременно главен теоретик на плана „Барбароса“ Фридрих Паулус (свидетел в процеса, но не и обвиняем), дава противоречиви показания пред съдебния състав по въпроса за отговорността за започване на нападението над СССР. Тезата за превантивната война е водеща за защитата на Генералния щаб на Вермахта. На кръстосания разпит на 12 февруари 1946 фелдмаршал Паулус дава следните отговори на въпросите на адвокат Нелте:

- Вие казахте вчера, че никакви сведения, които биха свидетелствали за агресивните намерения на Съветския съюз, не са постъпвали от разузнаването?

- Да, точно така.

- Значи Вие и Халдер знаехте такива факти, които характеризират войната срещу Русия като престъпна и въпреки това нищо не предприехте срещу нея?

- Да.

- Знаейки всички тези факти, Вие приехте командването на армията, която беше насочена срещу Сталинград? Кажете не възникна ли тогава у Вас мисълта да избегнете използването Ви в действията, характеризирани от Вас като престъпни?

- Във връзка с положението, което съществуваше тогава, а също във връзка с колосалната пропаганда по това време, аз, както и много други, мислех тогава, че съм длъжен да изпълня дълга си към родината.

- Но нали Вие знаехте факти, които противоречаха на това понятие за дълг?

- Онези факти, които по-късно ми станаха ясни благодарение на преживяното като командващ 6-а армия и апогей на които беше битката при Сталинград, ме доведоха впоследствие до съзнанието, че това са престъпни деяния, тъй като дотогава аз имах само частична представа за фактическото положение на нещата.

- Значи Вашето определение "престъпно нападение", а така също останалите определения за подпалвачите на войната трябва да разбирам като определения, които са възникнали у Вас по-късно?

- Да. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Нюрнебергский процесс. Сборник материалов.. 1958, Москва, Том 2, стр. 611-613.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]