Превземане на Константинопол (1453)

Падането на Константинопол (1453)
Конфликт: {{{конфликт}}}
Падането на Константинопол, картина от 1499 година
Период април-май 1453 Място Константинопол Резултат Превземане на Константинопол от турците Причина {{{причина}}} Повод {{{повод}}} Територия {{{територия}}}
Воюващи страни
Византийска империя	Османска империя
Командири
Константин XI	Мехмед II
Сили
около 10 000	над 100 000
Жертви
целият гарнизон е избит

Падането на Константинопол (1453) - атака на турците за превземане на византийската столица Константинопол.

[редактиране] Предистория

През първата половина на 15 век турците временно са спрени след поражението при Анкара. Започва борба за трона между синовете на Баязид I. Това бил шанс за спасение на останалите независими балкански държави и да се освободи България. Но организираният кръстоносен поход не успява. Османската империя се стабилизира и концентрира големи войски срещу Константинопол. Първите няколко обсади не успели.

[редактиране] Обсадата

На 5 април 1453 година турците започват обсада на Константинопол, известен като непристъпна крепост. Още по-рано султанът построява на Босфора Румелийската крепост (Румелихисар), която отрязала комуникациите между Константинопол и Черно море, и едновременно започва експедиция в Морея, за да попречи на ромейския деспот на Мистра да окаже помощ на столицата.

Срещу колосалната турска армия, състояща се от близо 100 000 души, император Константин XI Палеолог успява да събере около 7 500 войници, от които близо половината били чужденци; византийците, враждебно отнасящи се към църковната уния, сключена от техните императори, не изпитвали желание да воюват. Така, въпреки мощта на турската артилерия, първата атака е отбита (18 април). Мехмед II успява да прекара по сушата част от своя флот в пристанището-залив Златния рог и поставя под заплаха укрепленията от тази страна на града. Но щурмът на 7 май отново не успява. Поради обстрела на турските топове, част от Теодосиевата стена в долината на влизащата в града рекичка Ликос и край порта Св. Роман е срината. За да запушат пробива защитниците издигат временно укрепление - палисада.

В нощта на 28 срещу 29 май 1453 година Мехмед ІІ дава заповед за последната атака срещу Константинопол. Първите две вълни от атакуващи, на нередовните и анадолските части са отбити; тогава Мехмед пуска в атака еничарите. По същото време генуезецът Джустиниани Лонго, който заедно с императора е душата на отбраната, получава лека, но болезнена рана и въпреки увещанията на Константин, заедно със своите хора напуска стената. Неговата постъпка внася смут в защитата. Настъпилото объркване е използвано умело от султана, който хвърля нови и нови части срещу оставения без защита сектор. Императорът се опитал да запуши пробива и продължил храбро да се бие до сетния си дъх. В същото време в друг сектор, край Ксилопорта, турците успели също да пробият и се оказали в тила на защитата. Това бил краят на града. В превзетия Константинопол започнали грабежи и убийства; над 60 000 души били взети в плен. По османски обичай султанът оставил на хората си да плячкосат града. На третия ден той спрял това. Тук, в този град смятал да пренесе столицата си.

[редактиране] Последици

На 30 май 1453 година, в осем часа сутринта, Мехмед II стъпил в столицата и заповядал да направят централната катедрала в града – църквата Света София, в джамия. Последните остатъци от някога великата империя – Морея и Трапезундската империя – попаднали под турска власт съответно през 1460 и 1461 година.