Превземане на Константинопол (1453)

Падането на Константинопол (1453) Конфликт: Византийско-османски войни Падането на Константинопол, картина от 1499 година Период април-май 1453 Място Константинопол Резултат Падане на Константинопол под турска власт Воюващи страни Византийска империя Османска империя Командири Константин XI Мехмед II Сили около 9 000 160 000 Жертви и загуби целият гарнизон е избит Падането на Константинопол (1453) е успешно нападение на османците за превземане на византийската столица Константинопол. Предистория През първата половина на XV век експанзията на османските турци временно е спряна след поражението им при Анкара. Това събитие и смъртта на султан Баязид I отключва свирепа борба за надмощие между синовете на владетеля. Този исторически шанс за възпиране на Османската империя не е използван, тъй като организирания кръстоносен поход не успява да изтласка османците от Европа. Отоманската империя се стабилизира и концентрира големи войски срещу Константинопол. Обсадата На 5 април 1453 година турците започват обсада на Константинопол, известен като непристъпна крепост. Още по-рано султанът построява на Босфора Румелийската крепост (Румелихисар), която отрязала комуникациите между Константинопол и Черно море, и едновременно започва експедиция в Морея, за да попречи на ромейския деспот на Мистра да окаже помощ на столицата. Срещу колосалната турска армия, състояща се от близо 100 000 души, император Константин XI Палеолог успява да събере около 7 500 войници, от които близо половината били чужденци; византийците, враждебно отнасящи се към църковната уния, сключена от техните императори, не изпитвали желание да воюват. Така, въпреки мощта на турската артилерия, първата атака е отбита (18 април). Мехмед II успява да прекара по сушата част от своя флот в пристанището-залив Златния рог и поставя под заплаха укрепленията от тази страна на града. Но щурмът на 7 май отново не успява. Поради обстрела на турските топове, част от Теодосиевата стена в долината на влизащата в града рекичка Ликос и край порта Св. Роман е срината. За да запушат пробива защитниците издигат временно укрепление - палисада. В нощта на 28 срещу 29 май 1453 година Мехмед II дава заповед за последната атака срещу Константинопол. Първите две вълни от атакуващи, на нередовните и анадолските части са отбити; тогава Мехмед пуска в атака еничарите. По същото време генуезецът Джустиниани Лонго, който заедно с императора е душата на отбраната, получава лека, но болезнена рана и въпреки увещанията на Константин, заедно със своите хора напуска стената. Неговата постъпка внася смут в защитата. Настъпилото объркване е използвано умело от султана, който хвърля нови и нови части срещу оставения без защита сектор. Императорът се опитва да запуши пробива и продължава храбро да се бие до сетния си дъх. В същото време в друг сектор, край Ксилопорта, турците успяват също да пробият и се оказват в тила на защитата. Това е краят на града. В превзетия Константинопол започват грабежи и убийства; над 60 000 души са взети в плен. По османски обичай султанът оставя хората си да плячкосат града за три дни. Тук, в този град смята да пренесе столицата си. Последици На 30 май 1453 година, в осем часа сутринта, Мехмед II заповядва централната катедрала в града – църквата Света София да бъде превърната в джамия. Последните остатъци от някога великата империя – Морея и Трапезундската империя – попадат под турска власт съответно през 1460 и 1461 година. Вижте също Третия Рим Външни препратки Падането на Константинопол, 1453 г., статия от Дионисиос Хадзопулос