Преградна съгласна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Преградни съгласни е събирателно име за звуковете, които се прозвеждат чрез образуването на преграда в говорния апарат с помощта на езика, устните или други органи. Събраният зад преградата въздух след това се изпуска изведнъж, което произвежда звука.

Възможните преградни звукове са следните (IPA):

  • [p] беззвучна билабиална
  • [b] звучна билабиална
  • [t] беззвучна алвеоларна
  • [d] звучна алвеоларна
  • [ʈ] беззвучна ретрофлексна
  • [ɖ] звучна ретрофлексна
  • [c] беззвучна палатална
  • [ɟ] звучна палатална
  • [k] беззвучна веларна
  • [g] звучна веларна
  • [q] беззвучна увуларна
  • [ɢ] звучна увуларна
  • [ʡ] ларингиална
  • [ʔ] глотална (глотална пауза)

Повечето звукове са в опозиция звучен и беззвучен, освен последните два, които нямат звучни варианти, защото се артикулират в непосредствена близост до гласните струни и озвучаването им е невъзможно. При артикулацията на почти всички преградни съгласни (освен [ɢ], [ʡ] и [ʔ]) може да се появи и придихание. В повечето езици фонемите на преградните съгласни се групират по критерия звучност-беззвучност (например български, френски, английски), а в други наличието или отсъствието на придихание има смисловоразличителна функция (напр. в датския и исландския език няма звучни преградни съгласни и опозицията е придихателна-непридихателна).

Някои езици (арменски, тайски език) имат по три реда преградни съгласни (в опозиция беззвучни непридихателник-беззвучни придихателни-звучни непридихателни), като всички те имат смислоразличителна функция. В английския и шведския например смислоразличителна роля играе звучността, но беззвучни придихателни преградни съгласни съществуват като алофони на съответните беззвучни фонеми. Някои езици в Индия имат всички четири реда преградни съгласни, като всички имат смислоразличителна функция. Придихателните звучни преградни съгласни са най-малко разпространени в различните езици по света. В езиците, които имат само един ред преградни съгласни, те винаги са беззвучни. Обяснението за това е, че артикулацията на беззвучните преградни съгласни по принцип е по-лесна от тази на звучните. Това е така, защото звучността се проявява само в самото начало и в самия край на артикулацията на преградните съгласни (докато въздухът е в застой зад преградата в устната кухина, няма въздушен поток през гласните струни и по тази причина не може да се произведе тон).

Опозицията звучност-беззвучност по принцип е условна и абстрактна и много често преградните съгласни се определят като силни (fortis) и слаби (lenis), което е измерение на напрегнатостта на говорния апарат по време на артикулацията. Беззвучните преградни съгласни по принцип са силни, а звучните – слаби. В езиците, в които няма опозиция по звучност, обикновено двойките съгласни са в опозиция силни – слаби, като придихателните са силни, а непридихателните - слаби. Тези процеси са и тясно свързани и с т.нар. период на озвучаване (англ. voice onset time, VOT).

[редактиране] Преградни съгласни в българския език

В българския език съществуват билабиални, алвеоларни и веларни преградни съгласни в опозиция звучни – беззвучни. Фонемите на веларните преградни съгласни имат и своите палатални алофони (пред предни гласни).

Лични инструменти