Предателство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Предателство.

Предателството е нарушение във вярност, дълг, лоялност към кауза или личност.

Етика, религия, държавност[редактиране | edit source]

Според християнската етика, предателството е особено сериозен (трансцедентален) грях. В етичен план, предателството е осъдително повсеместно, като обичайно в пеналистика под предателство се имат предвид държавната измяна и изоставяне в беда.

Предателството от етична и оценъчна гледна точка може да е както осъдително, така и не. Предателството се осъжда от етична позиция на позор.

В наказателното право предателството се преследва с цялата строгост на закона, тъй като държавната измяна може да доведе до опасност за националната сигурност, живота и здравето на мнозина.

В личен план предателството е изоставяне на човек в беда, в семеен план - съпружеска изневяра (прелюбодеяние), а в религиозен - вероотстъпничество (апостасия).

В християнската култура, личност с класически сюжет за предателство е Юда Искариотски, който издал Спасителя на Синедриона за 30 сребърника, посочвайки го с целувката на Юда на стражите. Ето как предава случилото се като ретор, третият измежду Свети Три Светители:

Днес, възлюбени, Господ наш Иисус Христос е бил предаден. Тази вечер иудеите го заловили и си отминали. Но не се предавайте на отчаяние, като слушате, че Иисус е бил предаден, или по-добре, предавайте се на отчаяние и плачете горчиво, но не за предадения Иисус, а за предателя Иуда, защото предаденият спасява вселената, а предателят погубва своята душа.

[1]

С изобретяването на термина "антисемитизъм" от Вилхелм Мар, светската омраза заменя религиозния средновековен антиюдаизъм, който търси колективна отговорност и вина в евреите за стореното богоубийство. На 14 октомври 1894 г. във Франция артилерийският капитан Алфред Драйфус е обвинен в предателство - държавна измяна. Започва "делото на века" - процеса Драйфус [1], чието отражение в седмото изкуство въвежда "голямото кино" в България.[2]

Като правило, в психологически план, от морални подбуди, предателят и грешникът изпитва угризение на съвестта. В повечето случаи това води до трайна депресия, която нерядко обуславя отключването на редица психични патологични състояния (психически заболявания).

Панорама[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 388. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Предательство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.