Братмир
Тази статия е за заличеното село в Гърция. За заличеното село в България вижте Братимир. За селото в Албания вижте Братомир.
| Братмир Μπρατμιρίου | |
| — село — | |
  Братмир  Братмир  Братмир | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
Братмир[1] или Предмир,[2] Предмери,[3] Братомир, Братимир (изписване до 1945 година: Прѣдмиръ, Прѣдмери, Братмиръ, на гръцки: Μπρατμιρίου[4]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Руините на селото се намират в областта Костенария (Кастанохория) югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), между селата Нестиме (Ностимо) на запад, Чърчища (Скалохори) на изток и Бухин (Антиро) на югозапад.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Братмир е малко българско село в каза Населица на Османската империя. Селото е чифлик на Джелал бей.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Братмиръ има 60 жители българи.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Братомир е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 12 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на Предмир е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Братмир има 96 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Братомир в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[7]
Според Георги Константинов Бистрицки Прѣдмиръ преди Балканската война има 6 български къщи.[8]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Предмиръ е обозначено като българско селище.[9]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.
Селището е запуснато и от него е оцеляла единствено енорийската му църква „Свети Николай“. Жителите на Братмир се заселват в Чърчища, Нестиме и Хрупища.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 5.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9, 10, 22.
- ↑ а б в г Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 31 декември 2020 г.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
