Конституционен съд на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Конституционен съд на България
Информация
Основан1991 г.
Типконституционен съд, конституционен орган
Юрисдикция България
СедалищеСофия
Състав12 съдии
Назначаванена квотен принцип:
•4 от Народното събрание:
•4 от президента
•4 от членовете на ВКС и ВАС
Служба9 години
СтатутКонституция на Република България
Уебсайтwww.constcourt.bg
Конституционен съд на България в Общомедия

Конституционният съд на България (КС) е институция, създадена с Конституцията от 1991 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

При първата – Търновската конституция на България, такъв орган не е съществувал никъде в Европа, а при втората и третата (т. нар. „Димитровска конституция“ и „Живкова конституция“) правото да следи съобразяването на законите с конституцията е възложено на самото Народно събрание, приемащо законите. При приемането на Конституцията на Република България, през 1991 г. подобно на конституционния съд в други демократични държави, се предвижда независим орган, който да се изказва по такива въпроси. Първият състав на Конституционния съд на България е избран през септември 1991 г.[1] и взема първите си две решения до края на същата година.

Функции[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно чл. 149 – 152 от Конституцията неговите функции са следните:

На първо място КС дава задължителни тълкувания на Конституцията. Това означава, че при едно такова тълкувание, последното става неделима част от текста на Конституцията, т.е. става задължително за всички субекти на правото.

На второ място КС се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Иначе казано КС може да обяви един акт на НС и Президента на РБ за противоконституционен, с което да премахне юридическата им сила. Това обаче не означава, че КС може да отменя закони или каквито и да били други актове. Последните се считат за „кухи структури“ в българската правна система докато компетентния за това орган не ги отмени.

Следващата функция на КС е описана в чл. 149, ал. 1, т. 3, който гласи: „... решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи“. На практика това означава, че КС е единствения орган който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво.

Четвъртата функция на КС се оказа много важна с оглед членството на България в ЕС. Тя се съдържа в нормата на чл. 149, ал. 1, т. 4, който гласи: „... произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна“. С други думи КС е единственият орган, който може да даде определение дали един международен договор, по който България е страна, може да стане част от българската правна система или не. Важен елемент от това определение е разпоредбата „преди ратификация“, което ще рече, че за да даде КС такова определение, международният договор НЕ ТРЯБВА ДА Е ВЛЯЗЪЛ В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

На следващо място КС се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения (чл. 149, ал. 1, т. 5). Този норма кореспондира с императивната норма на чл. 44, ал. 2, която изрично забранява: „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.“ От тази гледна точка КС е единственият компетентен орган, който може да определи дали една политическа партия или организация отговаря на определението на нормата в чл. 44, ал. 2 и ако не отговаря, да забрани дейността и. Решението на КС е необжалваемо.

Следващите 2 функции на КС са за установяване законността на избора на президент и вицепредзидент и народни представители (съответно чл. 149, ал. 1, т. 6 и т. 7). Последната функция на КС се съдържа в чл. 149, ал. 1, т. 8, с която на КС се дават правомощията да разглежда обвинения, повдигнати от НС на президента и вицепрезидента. Обвиненията могат да бъдат повдигнати само за едно престъпление – държавна измяна (виж Закона за Конституционния съд).

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Така определените съдии избират помежду си председател на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран. За членове на Конституционния съд се избират, респ. назначават български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл. 147, ал. З от Конституцията – да са юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Мандатът им не е ограничен с възрастова граница и e 9-годишен. Те не могат да бъдат избирани повторно. Съставът на съда се обновява през три години от всяка квота. През първия мандат, след изтичане на третата и след това на шестата година съставът се обновява чрез жребий. При всяко обновяване съда напускат 4 съдии и постъпват също толкова новоизбрани и новоназначени.[2]

Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някои критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено.[3]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

В периода 2021 – 2024 година съдът включва II състав от IV мандат:[2][4]

Съдия Начало на мандата Избран от
Филип Димитров 2015 Президент
Мариана Карагьозова-Финкова 2015 Президент
Константин Пенчев 2015 Народно събрание
Таня Райковска 2015 ВКС и ВАС
Атанас Семов 2018 Президент
Красимир Влахов 2018 Народно събрание
Надежда Джелепова 2018 ВКС и ВАС
Павлина Панова (председател) 2018 ВКС и ВАС
Янаки Стоилов 2021 Президент
Соня Янкулова 2021 ВКС и ВАС
Десислава Атанасова 2024 Народно събрание
Борислав Белазелков 2024 Народно събрание

Предишни състави[2][редактиране | редактиране на кода]

Първи мандат[редактиране | редактиране на кода]

I мандат, Първи състав 1991/1994 г.[редактиране | редактиране на кода]
I мандат, Втори състав 1994/1997 г.[редактиране | редактиране на кода]
I мандат, Трети състав 1997/2000 г.[редактиране | редактиране на кода]

Втори мандат[редактиране | редактиране на кода]

II мандат, Първи състав 2000/2003 г.[редактиране | редактиране на кода]
II мандат, Втори състав 2003/2006 г.[редактиране | редактиране на кода]
II мандат, Трети състав 2006/2009 г.[редактиране | редактиране на кода]

Трети мандат[редактиране | редактиране на кода]

III мандат, Първи състав 2009/2012 г.[редактиране | редактиране на кода]
III мандат, Втори състав 2012/2015 г.[редактиране | редактиране на кода]
III мандат, Трети състав 2015/2018 г.[редактиране | редактиране на кода]
IV мандат, Първи състав 2018 – 2021 г.[редактиране | редактиране на кода]

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

№ Председател Портрет Мандат Статут
Дати Дни
1 Асен Димитров Манов (1) 3 октомври 1991 – 18 октомври 1994 първи мандат
Асен Димитров Манов (2) 18 октомври 1994 – 14 октомври 1997 втори мандат
2 Живко Стоянов Сталев 14 октомври 1997 – 19 октомври 2000 първи мандат
3 Христо Веселинов Данов 19 октомври 2000 – 17 февруари 2003 първи мандат
4 Неделчо Крумов Беронов (1) 17 февруари 2003 – 28 февруари 2003 временен
5 Румен Петров Янков (1) 28 февруари 2003 – 28 октомври 2003 временен
6 Неделчо Крумов Беронов (2) 28 октомври 2003 – 3 октомври 2006 първи мандат
7 Васил Стоянов Гоцев 3 октомври 2006 – 8 ноември 2006 временен
8 Румен Петров Янков (2) 8 ноември 2006 – 9 октомври 2009 първи мандат
9 Димитър Великов Токушев (1) 9 октомври 2009 – 16 ноември 2009 временен
10 Евгени Петров Танчев 16 ноември 2009 – 15 ноември 2012 първи мандат
11 Цанка Тодорова Цанкова 16 ноември 2012 – 3 март 2013 временен
12 Димитър Великов Токушев (2) 4 март 2013 – 11 ноември 2015 първи мандат
13 Борис Владимиров Велчев (1) 16 ноември 2015 -14 ноември 2018 първи мандат
14 Борис Владимиров Велчев (2) 14 ноември 2018 – 15 ноември 2021 втори мандат
15 Павлина Стефанова Панова 16 ноември 2021 – първи мандат

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Рибарева, Ирен и др. Протестът на 39-те: Документален разказ за гладната стачка на Групата на 39-те по повод приемането на новата Конституция, април-юли 1991 г. София, Фондация „Конрад Аденауер“, 2000. с. 297.
  2. ↑ а б в Конституционен съд – официален сайт Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine., 02 септември 2021
  3. ↑ Александров, Петър. Гузна правна акробатика // Сега 14.9.2006
  4. ↑ Новите конституционни съдии Соня Янкулова и Янаки Стоилов полагат клетва – България // dariknews.bg. Посетен на 2021-11-16. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Право“         Портал „Право“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Конституционен_съд_на_България&oldid=12116139“.