Предсократици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Предсократическата философия се нарича античната гръцка философия от времето преди Сократ, но към нея се причисляват и негови съвременници, останали извън влиянието му. В класическата древност предсократиците са наричани 'физически' или 'природни' философи. Названието 'предсократици' става общоупотребимо през 1903 г. , когато Херман Дилс публикува Фрагментите на Предсократици , книга съдържаща оригиналните текстуални следи, запазени от тях.

Тези философи включват:


Сократ Демокрит Левкип Продик Антифонт Зенон от Елеа Протагор Горгий Емпедокъл Анаксагор Хераклит Парменид Ксенофан Питагор Анаксимен Анаксимандър Талес

Доктрина[редактиране | edit source]

Често пъти е доста трудно да се дефинира точно мисълта на предсократиците, както и да реконструираме аргументациите, които те използват, за да обяснят своите теории. Това, което ни остава от техните писания са цитатите на философите и античните историци, както и някой и друг запазен фрагмент.

Като цяло предсократиците отхвърлят традиционните митологични интерпретации на явленията в полза на по-рационални обяснения, свързани с изучаването на природата, заради което те често били заклеймявани от религията като езотерици. Те по-специално са си задавали въпроси свързани "със същността на нещата":

  •  : Какъв е произходът на нещата?
  •  : Какъв е основният елемент на всички неща?
  •  : Как може да се обясни многообразието, което съществува в природата?
  •  : Каква е връзката между единството и многообразието, или между това да бъдеш и да станеш?
  •  : Как може да се определи природата математически?

Въпреки, че късните философи отхвърлили много от отговорите дадени от ранните гръцки философи, философията никога не е преставала да размишлява над въпросите, които те са постигнали. Освен това космологията, предложена от тях в по-късното рaзвитие в областта на науката.

История[редактиране | edit source]

Западната философия започва в Древна Гърция през 6 век пр.н.е. Повечето предсократици били от източните и западните краища на Гърция. Техните усилия били насочени към разследването на крайната основа и същественият характер на външния свят. Те търсели материалния принцип на нещата, както и метода на техния произход и изчезване. Като първите философи, те изтъкват рационалното единство на нещата и отхвърлят митологичните обяснения за света. Само фрагменти от оригиналните съчинения на предсократиците оцеляват. Познанията, които имаме от тях получаваме от късните философи-Аристотел, Плутарх, Диоген Лаерций, Симплициус, както и някои ранни теолози- Климент от Александрия и Иполит от Рим.

Милетската школа[редактиране | edit source]

Първите предсократици били философите от Милет на западния бряг на Анадола. Талес (624-546 г. пр. н.е.) е бащата на гръцката философия; той заявил, че водата трябва да е основата на нещата. След него идва Анаксимандър (610-546 г. пр. н.е.) първият писател на философията. Той приема, първия принцип като неопределен, неограничено вещество без качества, от които основните противоположности топло и студено, влажно и сухо , стават разграничавани.

Питагорейство[редактиране | edit source]

Практическата страна на философия е въведена от Питагор от Самос (582-496 г. пр.н.е.). Отнасяйки се към света както към съвършена хармония, Питагор има за цел да накара човечеството по същия начин да водят хармоничен живот. Неговото учение било прието и продължено от много последователи на питагорейците , които се събирали в неговите училища в южната част на Италия, в град Кротон.

Школата в Ефес[редактиране | edit source]

Хераклит от Ефес постулира, че всички неща в природата са в състояние на постоянен поток, свързан с логическата структура или модел, който той нарече Логос. За Хераклит, огънят, един от четирите класически елементи, мотивира и подкрепя този вечен модел. От огънят всичко е произлязло и го връща обратно в период на непрекъснат процес.

Софизъм[редактиране | edit source]

Софистите поддържали тезата, че всяка мисъл се основава единствено на възприемането на сетивата и на субективно впечатление. Специализирайки в реторика, софистите са по-професионални учители отколкото философи. Те процъфтява в резултат на специална нужда по онова време от гръцко образование. Видните софисти включват Протагор (490-420 г. пр.н.е.) от Абдера в Тракия, Горгий (487-376 г. пр.н.е.) от Леонтини в Сицилия, Хипас (485-415 г. пр.н.е.) от Елис в Пелопонес, и Продицас (465-390 г. пр.н.е.) от остров на Цеос.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pre-Socratic_philosophy“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.