Преждевременното погребение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Преждевременното погребение
The Premature Burial
Корица на книгата
Илюстрация от Хари Кларк, 1919 г.
Оригинален език английски
Автор Едгар Алън По
Първо издание 1844 г.
САЩ
Жанр разказ
Вид печатна

Преждевременното погребение (на английски: The Premature Burial) е разказ, написан от американският писател и поет Едгар Алън По. Темата в творбата е за погребване на човек, докато е още жив. Творбата е публикувана за пръв път през 1844 в „The Philadelphia Dollar Newspaper“. Страхът от подобно ужасяващо преживяване е широко разпространен по времето на писателя и той се възползва от интереса на публиката.

Сюжет[редактиране | edit source]

В „Преждевременното погребение“ неназованият разказвач описва своята борба с „атаките на необикновеното смущение, което докторите наричат каталепсия“ - състояние, в което той безпричинно изпада в ужасен транс, приличащ на смърт. Това води до страхът на разказвача да не бъде погребан жив („Най-голямата злочест,“ казва той, „е да бъдеш погребан жив.“) Той акцентира на страха си, споменавайки няколко човека, които са били погребани живи. В първият случай трагичната злополука е открита много по-късно, когато ковчега е отворен наново. В другите случаи жертвите се съживяват навреме и успяват да привлекат достатъчно внимание, че да бъдат забелязани и извадени от зловещите си затвори.

Разказвачът споменава тези примери, за да осигури контекст за своята парализираща фобия от погребване жив. Както той обяснява, неговото състояние го предразполага да изпада в подобни състояния на транс и безсъзнание - болест, която се влошава през цялото време. Идеята, че ще изпадне в такъв транс, докато е далеч от своя дом и че неговото състояние ще бъде сметнато за смърт, го обладава. Той успява да накара приятелите си да му обещаят да не го погребват преждевременно, отказва да напуска своя дом и строи сложна гробница с оборудване, позволяващо му да сигнализира за помощ в случай, че се събуди след като са го погребали.

Историята завършва, когато разказвачът се събужда в непрогледен мрак в тясно пространство - погребан жив, а всички негови предпазни мерки не са му от полза. Той веднага започва да крещи, но някой го смъмря да мълчи. Разказвачът осъзнава, че е в каюта на малка лодка, а не в гроб. Това преживяване го отърсва от неговата мания за смъртта.

Край на разкриващата сюжета част.

Анализ[редактиране | edit source]

Страхът от преждевременно погребение има дълбоки корени в Западната култура през XIX в., а Едгар просто се възползва от публичният интерес към тази тема. Съобщавано е за стотици случаи, когато доктори погрешно са обявявали свои пациенти за мъртви. В този период ковчезите често са имали устройства за спешна употреба в случай, че "мъртвецът" се съживи и се опита да извика за помощ. Манията по тази тема е толкова силна, че Викторианците създават Обществото за предпазване от преждевременно погребение. Хората по това време вярват във вампири - съживени трупове, които остават в своите гробове през деня, а през нощта се хранят с живите. Тези суеверия също допринасят към интереса от преждевременното погребение.

Разказвачът в „Преждевременното погребение“ живее празен живот. Той избягва реалността чрез своята каталепсия, но също и чрез своите фантазии, видения и обсебилата го идея за смъртта. Впоследствие той се възстановява, но едва след като преминава през най-големия си страх.

Други подобни творби[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Premature Burial“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.