Презвитер Козма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Страници от "Беседа против богомилите" на Презвитер Козма

Презвитер Козма е български църковен писател от Х в., написал беседите "Беседа против богомилите" и ,,За монасите".

В първата разказва за учението на поп Богомил и за неговите последователи, като полемизирайки с тях, се опитва да разкритикува възгледите и поведението им и да докаже, че те по никакъв начин не са угодни на Бога.

Той ги критикува за това, че по различни причини не зачитатат нито иконите, нито кръста, нито мощите на светците, за враждебното и неодобрителното им отношение към богатите, властта и църквата, както и към техните верни служители, и за това, че учат зависимите членове на обществото да не се подчиняват на господарите си.

Във втората критикува онази част от тогавашната монашеска прослойка в българското общество, която постъпвала и живеела по начини, които лично той намира за развратни или недостатъчно набожни.

Неговото схващане за това, как трябвало да живеят монасите, т.е. че не бивало да пренебрегват монашеския си обет за пост, постоянни молитви и сексуално въздържание, трябва да се е споделяло от официалната власт в България, защото Презвитер Козма е бил писател при двора на цар Петър I, а също и от целокупния български народ, доказателство, за което е появата и бързото разпространение на богомилството в Средновековна България.

Танцово изкуство

В ръкопис от X век се споменава, че простолюдието играело и пеело с гусла и обичало игри и зрелища. Тази любов на народа към игрите и песните била толкова голяма, че предизвикала порицание от страна на духовенството. Презвитер Козма, като защитник на християнството се опълчил срещу народа и най-вече срещу игрите и песните, като ги обявил за „бесовски”. Никифор Григорас – византийски писател и учен, отбелязва в свой документ, че българският народ продължил да разпространява и обича народните песни и танци, въпреки борбата на църквата. През 1325 – 1326 година той обикаля земите около Струмица и разказва, че младежите и девойките след излизане от църквата се събират за да пеят и играят хоро.

Литература[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]