След 10 ноември 1989 г. в България са произведени шест избора за държавен глава на републиката. Два пъти (и двата пъти през 1990 г. - съответно на 3 април и 1 август) президентът е избиран непряко - от Народното събрание, а останалите четири пъти (1992, 1996, 2001 и 2006) - пряко от всички избиратели, имащи право на глас. Според Конституцията на Република България, президентският мандат трае пет години.
Първи президентски избори (1990)[редактиране]
На 3 април 1990 г. IX Народно събрание приема Закона за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник”, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който се закрива Държавният съвет и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на републиката. Председателят е държавен глава на НРБ.
- Съгласно чл. 91, ал. 1 председателят (президентът) се избира от Народното събрание с мнозинство 2/3 от присъстващите за срок да края на мандата на Народното събрание, което ще приеме новата Конституция. За председател (президент) на републиката може да бъде избран всеки български гражданин, който е навършил 40 години и отговаря на условията за народен представител (чл. 91, ал. 2).
- Заместник-председателят (заместник-президентът) на републиката се избира от Народното събрание по предложение на председателя (президента) с обикновено мнозинство от присъстващите (чл. 94, ал. 1), а мандатът на заместник-председателя (заместник-президента) е еднакъв със срока, за който е избран председателят (президентът).
- Председателят (президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) могат да бъдат преизбирани за същата длъжност само за още един мандат. Трето преизбиране не се допуска (чл. 95, ал. 1).
Прекратяване на пълномощията[редактиране]
- Пълномощията на председателя (президента) на републиката и на заместник-председателя (заместник-президента) могат да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание по предложение най-малко на една трета от народните представители, когато са нарушили Конституцията или положената клетва. Решението се приема с тайно гласуване и с мнозинство повече от две трети от народните представители (чл. 97, ал. 1).
- Когато пълномощията на председателя (президента) на републиката и заместник-председателя (заместник-президента) бъдат прекратени, както и по тяхно желание или при смърт, в едномесечен срок се избира нов председател (президент) или заместник-председател (заместник-президент). Когато Народното събрание не заседава, то се свиква от неговия председател (чл. 97, ал. 3).
Първите избори за председател (президент) на НРБ се произвеждат на 3 април 1990 г. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов, който е избран с пълно единодушие. Веднага след избора той полага клетва и встъпва официално в длъжност. Решението за избиране на председател (президент) на републиката е обнародвано в „Държавен вестник”, брой 29 от 10 април 1990 г.
Втори президентски избори (1990)[редактиране]
Процедура на изборите[редактиране]
Вторият избор на президент на републиката се произвежда отново непряко, във връзка с подаването и приемането от Народното събрание на оставката на Петър Младенов (20 юли 1990). Той се произвежда по същите процедурни правила, както първият избор. Гласува се в 6 тура, докато един от кандидатите набира необходимото мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.
1 На 30 юли от името на парламентарната група на БСП Александър Лилов заявява, че неговите колеги са решили да оттеглят кандидатурата на Чавдар Кюранов, „водени от желанието и волята на нашата партия да се излезе от очерталата се президентска криза и още днес да се избере президент на нашата република”. Лилов добавя, че „ще подкрепим онзи от двамата кандидати, който поставя политиката на националното съгласие над партийните интереси”.
2 На 31 юли Петър Дертлиев оттегля кандидатурата си.
3 На 31 юли Елена Кирчева съобщава от името на парламентарната група на БЗНС, че оттегля кандидатурата на Виктор Вълков. Самият кандидат на свой ред заявява пред депутатие: „Не се чувствам достатъчно уверен в такъв момент да пристъпя към ръководството на държавата при положение, че отсега виждам в парламента една група от около 130 души, на чиято подкрепа аз вероятно няма да разчитам”.
4 На 31 юли Стоян Ганев номинира като кандидат за държавен глава от името на парламентарния Съюз на демократичните сили Желю Желев. На 1 август министър-председателят Андрей Луканов заявява, че парламентарната група на БСП ще подкрепи кандидатурата на Желю Желев, Виктор Вълков прави това от името на БЗНС, БСП и СДС, а Юлий Бахнев - от името на ДПС. Така е осигурено необходимото мнозинство и Желю Желев е избран на поста.
Избор на вицепрезидент[редактиране]
- На 1 август, веднага след като е избран за президент, Желю Желев предлага за свой заместник генерал Атанас Семерджиев. Неговата кандидатура е подложена на явно гласуване с вдигане на ръка и той е избран с гласовете на 383-ма депутати, 7 гласуват „против”, а 2-ма се въздържат.
Трети президентски избори (1992)[редактиране]
-
|
Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година |
| Кандидат-президент |
Кандидат-вицепрезидент |
Издигнати от |
Гласове I тур |
% I тур |
Гласове II тур |
% II тур |
| Кирил Борисов |
Милан Тонев |
Либерална партия - Перник |
11 227 |
0,22% |
|
|
| Тодор Пашалийски |
Велин Илиев |
Християнрадикална партия |
6 307 |
0,12% |
|
|
| Иван Георгиев |
Иван Кисимов |
Българска национално-радикална партия |
19 495 |
0,38% |
|
|
| Желю Желев |
Блага Димитрова |
Съюз на демократичните сили |
2 273 541 |
44,66% |
2 738 420 |
52,85% |
| Андон Дончев |
Николай Шкутов |
Движение „Глас за безпартиен президент“ |
31 798 |
0,62% |
|
|
| Правдолюб Кожухаров |
Симеон Янулев |
Българска работническо-селска партия |
7 808 |
0,15% |
|
|
| Йоло Денев |
Георги Статков |
Българска демократическа партия |
10 769 |
0,21% |
|
|
| Петър Манолов |
Емилия Савова |
Движение „Безпартийни за демокрация“ |
14 023 |
0,28% |
|
|
| Благовест Сендов |
Огнян Сапарев |
инициативен комитет |
113 897 |
2,24% |
|
|
| Димитър Димитров |
Велчо Велев |
Свободна демократическа партия |
8 620 |
0,17% |
|
|
| Иван Иванов |
Петър Димитров |
Български национален съюз „Нова демокрация“ |
10 099 |
0,20% |
|
|
| Димитър Марковски |
Димитър Савов |
Свободна кооперативна партия |
8 360 |
0,16% |
|
|
| Петър Гогов |
Богдан Йоцов |
Независима демократическа партия |
21 302 |
0,42% |
|
|
| Асен Младенов |
Иван Георгиев |
Българска комунистическа партия |
29 646 |
0,58% |
|
|
| Славомир Цанков |
Михаил Миланов |
Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 |
50 247 |
0,99% |
|
|
| Велко Вълканов |
Румен Воденичаров |
инициативен комитет |
1 549 970 |
30,44% |
2 443 434 |
47,15% |
| Сийка Георгиева |
Станчо Митев |
Политически форум „Преображение“ |
17 150 |
0,34% |
|
|
| Крум Крумов-Куманов |
Венчеслав Георгиев |
Предизборен съюз за национално спасение |
10 266 |
0,20% |
|
|
| Кузман Кузманов |
Никола Шумарев |
Десен демократичен алианс |
|
|
|
|
| Стоян Цанков |
Иван Стоянов |
Демократическа партия в България |
9 888 |
0,19% |
|
|
| Димитър Попов |
Христо Генчев |
Българска национална демократическа партия |
32 606 |
0,64% |
|
|
| Жорж Ганчев |
Петър Берон |
Български бизнес блок |
854 108 |
16,78% |
|
|
| Общо: |
5 091 127 |
5 181 854 |
|
на балотаж
не достигнал балотаж
|
|
Четвърти президентски избори (1996)[редактиране]
-
|
Резултати от президентските избори в България на 27 октомври/3 ноември 1996 година |
| Кандидат-президент |
Кандидат-вицепрезидент |
Издигнати от |
Гласове I тур |
% I тур |
Гласове II тур |
% II тур |
| Христо Бойчев |
Иван Кулеков |
Движение за защита на пенсионерите, безработните и социално слабите граждани |
57 668 |
1,34% |
|
|
| Димитър Марковски |
Димитрина Вулджиева |
Свободна кооперативна партия |
5 823 |
0,14% |
|
|
| Митко Димитров |
Игнат Игнатов |
Обединение за запазване на богатствата на България |
7 793 |
0,18% |
|
|
| Илиян Николов |
Сергей Немцеров |
Българска национална екологична партия |
4 920 |
0,11% |
|
|
| Иван Маразов |
Ирина Бокова |
Заедно за България |
1 158 204 |
27,01% |
1 687 242 |
40,27% |
| Вера Илиева |
Искра Атанасова |
Българска комунистическа партия |
34 004 |
0,79% |
|
|
| Славомир Цанков |
Добри Добрев |
Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 |
22 724 |
0,53% |
|
|
| Любомир Стефанов |
Паруш Караиванов |
Алтернативно социалистическо обединение (независими) |
6 056 |
0,14% |
|
|
| Петър Стоянов |
Тодор Кавалджиев |
Обединени демократични сили |
1 889 825 |
44,07% |
2 502 517 |
59,73% |
| Иван Стоянов |
Румяна Якимова |
Демократическа партия в България |
14 659 |
0,34% |
|
|
| Александър Томов |
Людмил Маринчевски |
независими |
135 571 |
3,16% |
|
|
| Жорж Ганчев |
Арлин Антонов |
Български бизнес блок |
937 686 |
21,87% |
|
|
| Минчо Минчев |
Пенчо Пенчев |
Отечествена партия на труда |
13 567 |
0,32% |
|
|
| Общо: |
4 288 500 |
4 189 759 |
|
на балотаж
не достигнал балотаж
|
|
Пети президентски избори (2001)[редактиране]
-
Шести президентски избори (2006)[редактиране]
-
|
Резултати от президентските избори в България на 22/29 октомври 2006 година |
| Кандидат-президент |
Кандидат-вицепрезидент |
Издигнати от |
Гласове I тур |
% I тур |
Гласове II тур |
% II тур |
| Неделчо Беронов |
Юлиана Николова |
инициативен комитет |
271 078 |
9,753% |
|
|
| Любен Петров |
Нели Топалова |
инициативен комитет |
13 854 |
0,498% |
|
|
| Георги Първанов |
Ангел Марин |
инициативен комитет |
1 780 119 |
64,047% |
2 050 488 |
75,948% |
| Григор Велев |
Йордан Мутафчиев |
Целокупна България |
19 857 |
0,714% |
|
|
| Петър Берон |
Стела Банкова |
инициативен комитет |
21 812 |
0,785% |
|
|
| Волен Сидеров |
Павел Шопов |
Партия Атака |
597 175 |
21,486% |
649 387 |
24,052% |
| Георги Марков |
Мария Иванова |
Ред, законност и справедливост |
75 478 |
2,716% |
|
|
| Общо: |
2 779 373 |
2 699 875 |
|
десница и център
крайно дясно
левица
|
|