Президентски избори в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Провеждането на президентски избори в България започва след 10 ноември 1989 г. Първите два пъти (на 3 април и 1 август 1990 г.) президентът е избиран непряко — от Народното събрание, а след 1992 г. се избира пряко от всички избиратели, имащи право на глас. Според Конституцията на Република България, президентският мандат трае пет години.

Първи президентски избори (1990)[редактиране | редактиране на кода]

На 3 април 1990 г. 9 Народно събрание приема Закон за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник”, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който Държавният съвет се закрива и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на републиката. Председателят е държавен глава на НРБ.

Процедура за избор
  • Съгласно чл. 91, ал. 1 председателят (президентът) се избира от Народното събрание с мнозинство 2/3 от присъстващите за срок да края на мандата на Народното събрание, което ще приеме новата Конституция. За председател (президент) на републиката може да бъде избран всеки български гражданин, който е навършил 40 години и отговаря на условията за народен представител (чл. 91, ал. 2).
  • Заместник-председателят (заместник-президентът) на републиката се избира от Народното събрание по предложение на председателя (президента) с обикновено мнозинство от присъстващите (чл. 94, ал. 1), а мандатът на заместник-председателя (заместник-президента) е еднакъв със срока, за който е избран председателят (президентът).
  • Председателят (президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) могат да бъдат преизбирани за същата длъжност само за още един мандат. Трето преизбиране не се допуска (чл. 95, ал. 1).
Процедура за прекратяване
  • Пълномощията на председателя (президента) на републиката и на заместник-председателя (заместник-президента) могат да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание по предложение най-малко на една трета от народните представители, когато са нарушили Конституцията или положената клетва. Решението се приема с тайно гласуване и с мнозинство повече от две трети от народните представители (чл. 97, ал. 1).
  • Когато пълномощията на председателя (президента) на републиката и заместник-председателя (заместник-президента) бъдат прекратени, както и по тяхно желание или при смърт, в едномесечен срок се избира нов председател (президент) или заместник-председател (заместник-президент). Когато Народното събрание не заседава, то се свиква от неговия председател (чл. 97, ал. 3).
Изборни резултати

Първите избори за председател (президент) на НРБ се произвеждат на 3 април 1990 г. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов, който е избран с пълно единодушие. Веднага след избора той полага клетва и встъпва официално в длъжност. Решението за избиране на председател (президент) на републиката е обнародвано в „Държавен вестник”, брой 29 от 10 април 1990 г.

Втори президентски избори (1990)[редактиране | редактиране на кода]

Вторият избор на президент на републиката се произвежда отново непряко, но вече от Великото народно събрание, във връзка с подаването на оставка от Петър Младенов и приемането ѝ(20 юли 1990). Той се провежда по същите процедурни правила, както първият избор, тъй като все още не е приета нова Конституция. Налага се гласуването да протече в 6 тура, тъй като никой от кандидатите не успява да получи мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители (400).

Избор на президент[редактиране | редактиране на кода]

Кандидати Издигнати от 1 тур 2 тур 3 тур 4 тур 5 тур 6 тур
24 юли 26 юли 30 юли 1 август
Чавдар Йорданов Кюранов1 БСП 217 211 190 194
Петър Антонов Дертлиев2 СДС 130 131 146 146 130
Виктор Георгиев Вълков3 БЗНС 36 37 41 37 254
Желю Митев Желев4 СДС 284
Въздържали се 1 1 108
Недействителни бюлетини 6 5 9 7 2
Общо гласували 390 384 387 384 386 392

1 На 30 юли от името на парламентарната група на БСП Александър Лилов заявява, че са решили да оттеглят кандидатурата на Чавдар Кюранов, „водени от желанието и волята на нашата партия да се излезе от очерталата се президентска криза и още днес да се избере президент на нашата република”. Лилов добавя, че „ще подкрепим онзи от двамата кандидати, който поставя политиката на националното съгласие над партийните интереси”.

2 На 31 юли Петър Дертлиев оттегля кандидатурата си.

3 На 31 юли Елена Кирчева съобщава от името на парламентарната група на БЗНС, че оттегля кандидатурата на Виктор Вълков. Самият кандидат на свой ред заявява пред депутатите: „Не се чувствам достатъчно уверен в такъв момент да пристъпя към ръководството на държавата при положение, че отсега виждам в парламента една група от около 130 души, на чиято подкрепа аз вероятно няма да разчитам”.

4 На 31 юли Стоян Ганев номинира Желю Желев като кандидат за държавен глава от името на парламентарния Съюз на демократичните сили. На 1 август министър-председателят Андрей Луканов заявява, че парламентарната група на БСП ще подкрепи тази кандидатура, Виктор Вълков прави това от името на БЗНС, БСП и СДС, а Юлий Бахнев - от името на ДПС. Така е осигурено необходимото мнозинство и Желю Желев е избран на поста.

Избор на вицепрезидент[редактиране | редактиране на кода]

  • На 1 август, веднага след като е избран, Желю Желев предлага за вицепрезидент генерал Атанас Семерджиев. Неговата кандидатура е подложена на явно гласуване с вдигане на ръка и той е избран с гласовете на 383-ма депутати, 7 гласуват „против”, а 2-ма се въздържат.

Трети президентски избори (1992)[редактиране | редактиране на кода]

На тези избори най-много гласове събират кандидатите на СДС Желю Желев и Блага Димитрова с 52,85%, а на второ място остават Велко Вълканов и Румен Воденичаров[1].

Четвърти президентски избори (1996)[редактиране | редактиране на кода]

На тези избори най-много гласове събират кандидатите на СДС Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (59,73%), а Иван Маразов и Ирина Бокова остават втори[2].

Пети президентски избори (2001)[редактиране | редактиране на кода]

Изборите са спечелени от кандидатите на Коалиция за България Георги Първанов и Ангел Марин с 54,13%. Втори са Петър Стоянов и Нели Куцкова[3].

Шести президентски избори (2006)[редактиране | редактиране на кода]

Най-много гласове получават отново Георги Първанов и Ангел Марин (75,9%), издигнати от инициативен комитет. Втори са Волен Сидеров и Павел Шопов от ПП „Атака“.[4]

Седми президентски избори (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Най-много гласове получават Росен Плевнелиев и Маргарита Попова (52,58%), следвани от Ивайло Калфин и Стефан Данаилов[5].

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 1992
  2. Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 1996
  3. Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 2001
  4. Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 2006
  5. Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 2011