Президентски избори в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

След 10 ноември 1989 г. в България са произведени шест избора за държавен глава на републиката. Два пъти (и двата пъти през 1990 г. - съответно на 3 април и 1 август) президентът е избиран непряко - от Народното събрание, а останалите четири пъти (1992, 1996, 2001 и 2006) - пряко от всички избиратели, имащи право на глас. Според Конституцията на Република България, президентският мандат трае пет години.

Първи президентски избори (1990)[редактиране | edit source]

Статут[редактиране | edit source]

На 3 април 1990 г. IX Народно събрание приема Закона за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник”, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който се закрива Държавният съвет и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на републиката. Председателят е държавен глава на НРБ.

Процедура за избор[редактиране | edit source]

  • Съгласно чл. 91, ал. 1 председателят (президентът) се избира от Народното събрание с мнозинство 2/3 от присъстващите за срок да края на мандата на Народното събрание, което ще приеме новата Конституция. За председател (президент) на републиката може да бъде избран всеки български гражданин, който е навършил 40 години и отговаря на условията за народен представител (чл. 91, ал. 2).
  • Заместник-председателят (заместник-президентът) на републиката се избира от Народното събрание по предложение на председателя (президента) с обикновено мнозинство от присъстващите (чл. 94, ал. 1), а мандатът на заместник-председателя (заместник-президента) е еднакъв със срока, за който е избран председателят (президентът).
  • Председателят (президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) могат да бъдат преизбирани за същата длъжност само за още един мандат. Трето преизбиране не се допуска (чл. 95, ал. 1).

Прекратяване на пълномощията[редактиране | edit source]

  • Пълномощията на председателя (президента) на републиката и на заместник-председателя (заместник-президента) могат да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание по предложение най-малко на една трета от народните представители, когато са нарушили Конституцията или положената клетва. Решението се приема с тайно гласуване и с мнозинство повече от две трети от народните представители (чл. 97, ал. 1).
  • Когато пълномощията на председателя (президента) на републиката и заместник-председателя (заместник-президента) бъдат прекратени, както и по тяхно желание или при смърт, в едномесечен срок се избира нов председател (президент) или заместник-председател (заместник-президент). Когато Народното събрание не заседава, то се свиква от неговия председател (чл. 97, ал. 3).

Изборни резултати[редактиране | edit source]

Първите избори за председател (президент) на НРБ се произвеждат на 3 април 1990 г. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов, който е избран с пълно единодушие. Веднага след избора той полага клетва и встъпва официално в длъжност. Решението за избиране на председател (президент) на републиката е обнародвано в „Държавен вестник”, брой 29 от 10 април 1990 г.

Втори президентски избори (1990)[редактиране | edit source]

Процедура на изборите[редактиране | edit source]

Вторият избор на президент на републиката се произвежда отново непряко, във връзка с подаването и приемането от Народното събрание на оставката на Петър Младенов (20 юли 1990). Той се произвежда по същите процедурни правила, както първият избор. Гласува се в 6 тура, докато един от кандидатите набира необходимото мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.

Избор на президент[редактиране | edit source]

Кандидати Издигнати от 1 тур 2 тур 3 тур 4 тур 5 тур 6 тур
24 юли 26 юли 30 юли 1 август
Чавдар Йорданов Кюранов1 БСП 217 211 190 194
Петър Антонов Дертлиев2 СДС 130 131 146 146 130
Виктор Георгиев Вълков3 БЗНС 36 37 41 37 254
Желю Митев Желев4 СДС 284
Въздържали се 1 1 108
Недействителни бюлетини 6 5 9 7 2
Общо гласували 390 384 387 384 386 392

1 На 30 юли от името на парламентарната група на БСП Александър Лилов заявява, че неговите колеги са решили да оттеглят кандидатурата на Чавдар Кюранов, „водени от желанието и волята на нашата партия да се излезе от очерталата се президентска криза и още днес да се избере президент на нашата република”. Лилов добавя, че „ще подкрепим онзи от двамата кандидати, който поставя политиката на националното съгласие над партийните интереси”.

2 На 31 юли Петър Дертлиев оттегля кандидатурата си.

3 На 31 юли Елена Кирчева съобщава от името на парламентарната група на БЗНС, че оттегля кандидатурата на Виктор Вълков. Самият кандидат на свой ред заявява пред депутатие: „Не се чувствам достатъчно уверен в такъв момент да пристъпя към ръководството на държавата при положение, че отсега виждам в парламента една група от около 130 души, на чиято подкрепа аз вероятно няма да разчитам”.

4 На 31 юли Стоян Ганев номинира като кандидат за държавен глава от името на парламентарния Съюз на демократичните сили Желю Желев. На 1 август министър-председателят Андрей Луканов заявява, че парламентарната група на БСП ще подкрепи кандидатурата на Желю Желев, Виктор Вълков прави това от името на БЗНС, БСП и СДС, а Юлий Бахнев - от името на ДПС. Така е осигурено необходимото мнозинство и Желю Желев е избран на поста.

Избор на вицепрезидент[редактиране | edit source]

  • На 1 август, веднага след като е избран за президент, Желю Желев предлага за свой заместник генерал Атанас Семерджиев. Неговата кандидатура е подложена на явно гласуване с вдигане на ръка и той е избран с гласовете на 383-ма депутати, 7 гласуват „против”, а 2-ма се въздържат.

Трети президентски избори (1992)[редактиране | edit source]

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Кирил Борисов Милан Тонев Либерална партия - Перник 11 227 0,22%
Тодор Пашалийски Велин Илиев Християнрадикална партия 6 307 0,12%
Иван Георгиев Иван Кисимов Българска национално-радикална партия 19 495 0,38%
Желю Желев Блага Димитрова Съюз на демократичните сили 2 273 541 44,66% 2 738 420 52,85%
Антон Дончев Николай Шкутов Движение „Глас за безпартиен президент“ 31 798 0,62%
Правдолюб Кожухаров Симеон Янулев Българска работническо-селска партия 7 808 0,15%
Йоло Денев Георги Статков Българска демократическа партия 10 769 0,21%
Петър Манолов Емилия Савова Движение „Безпартийни за демокрация“ 14 023 0,28%
Благовест Сендов Огнян Сапарев инициативен комитет 113 897 2,24%
Димитър Димитров Велчо Велев Свободна демократическа партия 8 620 0,17%
Иван Иванов Петър Димитров Български национален съюз „Нова демокрация“ 10 099 0,20%
Димитър Марковски Димитър Савов Свободна кооперативна партия 8 360 0,16%
Петър Гогов Богдан Йоцов Независима демократическа партия 21 302 0,42%
Асен Младенов Иван Георгиев Българска комунистическа партия 29 646 0,58%
Славомир Цанков Михаил Миланов Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 50 247 0,99%
Велко Вълканов Румен Воденичаров инициативен комитет 1 549 970 30,44% 2 443 434 47,15%
Сийка Георгиева Станчо Митев Политически форум „Преображение“ 17 150 0,34%
Крум Крумов-Куманов Венчеслав Георгиев Предизборен съюз за национално спасение 10 266 0,20%
Кузман Кузманов Никола Шумарев Десен демократичен алианс
Стоян Цанков Иван Стоянов Демократическа партия в България 9 888 0,19%
Димитър Попов Христо Генчев Българска национална демократическа партия 32 606 0,64%
Жорж Ганчев Петър Берон Български бизнес блок 854 108 16,78%
Общо: 5 091 127 5 181 854

  на балотаж   не достигнал балотаж

Четвърти президентски избори (1996)[редактиране | edit source]

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 27 октомври/3 ноември 1996 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Христо Бойчев Иван Кулеков Движение за защита на пенсионерите, безработните и социално слабите граждани 57 668 1,34%
Димитър Марковски Димитрина Вулджиева Свободна кооперативна партия 5 823 0,14%
Митко Димитров Игнат Игнатов Обединение за запазване на богатствата на България 7 793 0,18%
Илиян Николов Сергей Немцеров Българска национална екологична партия 4 920 0,11%
Иван Маразов Ирина Бокова Заедно за България 1 158 204 27,01% 1 687 242 40,27%
Вера Илиева Искра Атанасова Българска комунистическа партия 34 004 0,79%
Славомир Цанков Добри Добрев Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 22 724 0,53%
Любомир Стефанов Паруш Караиванов Алтернативно социалистическо обединение (независими) 6 056 0,14%
Петър Стоянов Тодор Кавалджиев Обединени демократични сили 1 889 825 44,07% 2 502 517 59,73%
Иван Стоянов Румяна Якимова Демократическа партия в България 14 659 0,34%
Александър Томов Людмил Маринчевски независими 135 571 3,16%
Жорж Ганчев Арлин Антонов Български бизнес блок 937 686 21,87%
Минчо Минчев Пенчо Пенчев Отечествена партия на труда 13 567 0,32%
Общо: 4 288 500 4 189 759

  на балотаж   не достигнал балотаж

Пети президентски избори (2001)[редактиране | edit source]

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Петър Берон Стоян Андреев Съюз България 31 394 1,11%
Петър Стоянов Нели Куцкова инициативен комитет 991 680 34,95% 1 731 676 45,87%
Богомил Бонев Атанас Железчев Гражданска партия на България 546 801 19,27%
Жорж Ганчев Веселин Бончев Блокът на Жорж Ганчев 95 481 3,36%
Георги Първанов Ангел Марин Коалиция за България 1 032 665 36,39% 2 043 443 54,13%
Ренета Инджова Кръстю Илов Демократичен алианс 139 680 4,92%
Общо: 2 837 701 3 775 119

  десница и център   левица

Шести президентски избори (2006)[редактиране | edit source]

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 22/29 октомври 2006 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от: Гласове на I тур Процент гласове на I тур Гласове на II тур Процент гласове на II тур
Неделчо Беронов Юлиана Николова Инициативен комитет 271 078 9,753%
Любен Петров Нели Топалова Инициативен комитет 13 854 0,498%
Георги Първанов Ангел Марин Инициативен комитет 1 780 119 64,047% 2 050 488 75,948%
Григор Велев Йордан Мутафчиев Целокупна България 19 857 0,714%
Петър Берон Стела Банкова Инициативен комитет 21 812 0,785%
Волен Сидеров Павел Шопов ПП „Атака“ 597 175 21,486% 649 387 24,052%
Георги Марков Мария Иванова Ред, законност и справедливост 75 478 2,716%
Общо: 2 779 373 2 699 875

  Десница и център   Крайно дясно   Левица

Източници[редактиране | edit source]


Любопитно[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]