Президентски избори в България (2011)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изборни резултати - първи тур
Изборни резултати - втори тур

Президентските избори от 2011 година са избори за президент и вицепрезидент на България, проведени на 23-ти и 30 октомври 2011 г. Те са част от проведените на тези дати комбинирани избори за президент и местна власт. За изборите са регистрирани 14 политически партии, 1 коалиция и 6 инициативни комитета, като три от партиите (Движение за права и свободи, Другата България, Демократи за силна България) не са подали двойка кандидати. В изборите участват общо 18 кандидатски двойки.

Втория тур изборите печели Росен Плевнелиев (кандидат на ГЕРБ), с 1 692 330 гласа (52.58%) срещу кандидата на БСП, Ивайло Калфин (БСП) с 1 527 383 гласа (47.42%).[1]

Това са първите президентски избори в България, които се провеждат по новия Изборен кодекс[2].

Изборите са наблюдавани от Офиса за демократични институции и човешки права (ОДИЧП) към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по покана на Министерството на външните работи. Целта на наблюдението е „процесът по време на изборите да бъде прозрачен и да отговаря на стандартите на ОССЕ, което означава, че изборите трябва да дават равен достъп на всички, да бъдат справедливи и безпристрастни“.[3]

Кандидати[редактиране | edit source]

Действащият президент Георги Първанов, избран през 2006 г. като независим кандидат, подкрепян от Българската социалистическа партия, завършва своя втори мандат и няма право да се кандидатира отново на настоящите избори.

[4] Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Партия Дата на
обявяване на кандидатурата
1 Меглена Кунева Любомир Христов Инициативен комитет [5] 6 066 юни 2011
2 Росен Плевнелиев Маргарита Попова ГЕРБ [6] 9 044 септември 2011
3 Сали Шабан Ибрям Валентина Гоцева Национално движение "Единство" [7] 9 04
4 Румен Христов Емануил Йорданов Коалиция "Съюз на десните сили" - Съюз на демократичните сили, Обединени земеделци, Демократическа партия, Движение Гергьовден, Съюз на свободните демократи, Български демократичен съюз "Радикали", Български демократически форум [8][9] 6 1212 юни 2011
5 Мария Капон Николай Кисьов Единна народна партия [10] 9 0410 септември 2011
6 Стефан Солаков Галина Василева Национален фронт за спасение на България [11] 9 04
7 Движение за права и свободи
8 Ивайло Калфин Стефан Данаилов БСП [12] 7 1616 юли 2011
9 Волен Сидеров Павел Шопов Атака [13] 2 1212 февруари 2011
10 Другата България
11 Демократи за силна България
12 Алексей Петров Николай Георгиев Инициативен комитет [14] [15] 8 1515 август 2011
13 Николай Ненчев Жеко Иванов БЗНС (Николай Ненчев) [16] 9 04
14 Атанас Семов Поля Станчева РЗС [17] 6 1919 юни 2011
15 Павел Чернев Анелия Делчева Партия за хората от народа [18] 9 04
16 Димитър Куцаров Камелия Тодорова Инициативен комитет [19] 8 088 август 2011
17 Красимир Каракачанов Даниела Симидчиева-Димитрова ВМРО-БНД [20] 7 1616 юли 2011
18 Андрей Чобанов Ангел Мирчев Българска демократична общност [21] 9 04
19 Николай Василев Владимир Славов Инициативен комитет [22] 8 2121 август 2011
20 Светослав Витков Венцислав Мицов Инициативен комитет [23] 8 2222 август 2011
21 Венцислав Йосифов Илиян Димитров Инициативен комитет [24] 8 088 август 2011

През февруари 2011 година останалият на второ място на изборите през 2006 г. Волен Сидеров обявява, че отново ще се кандидатира от името на оглавяваната от него партия Атака.[25] Кандидатът за вицепрезидент на Атака е Павел Шопов.[26] На 6 юни е обявена независимата кандидатура на бившия министър и член на Европейската комисия Меглена Кунева, издигната от инициативен комитет от 53-ма души, включително Симеон Сакскобурготски.[27][28] На предварителни избори, проведени на 12 юни, Синята коалиция определя за свой кандидат Румен Христов от СДС, който събира повече гласове от кандидата на ДСБ Светослав Малинов. На 19 юни партия РЗС определя за свой кандидат Атанас Семов[29]. На 16 юли посредством предварителни избори БСП избира за свой кандидат Ивайло Калфин[30]. На същата дата ВМРО издига кандидатурата на лидера си Красимир Каракачанов[31].

На 15 август Алексей Петров официално издига кандидатурата си за президент, с Николай Георгиев като кандидат за вицепрезидент. [32].

На 21 август Николай Василев, министър на образованието и науката в правителството на Филип Димитров, обявява кандидатурата си като независим кандидат. [33]

На 22 август Светльо Витков от „Хиподил“ и Венцислав Мицов от рок-бандата „Светльо & The Legends“ подават документи в ЦИК.[34] Това е втората "музикална предизборна двойка" след Димитър Куцаров и Камелия Тодорова.

На 1 септември 2011 г. Стефан Солаков е издигнат като кандидат за президент от партия Национален фронт за спасение на България.

Принадлежност към Държавна сигурност[редактиране | edit source]

Четирима от кандидатите за президенти са били сътрудници на Държавна сигурност. Това са Алексей Петров (щатен служител), Венцислав Йосифов (агент), Красимир Каракачанов (агент) и Стефан Солаков (щатен и нещатен служител).[35]

Подкрепа на Доган за Калфин на II тур[редактиране | edit source]

В пресконференцията на ДПС след края на първия тур на изборите Ахмед Доган обещава подкрепа от страна на водената от него партия за кандидатите на БСП на втория тур на президентските избори. След като е попитан какво ще поиска в замяна, неговият отговор е, че ДПС не иска нещо за подкрепата и че ще искат само „една хубава целувка“.[36][37] В следствие на това изказване, така обявената подкрепа на ДПС започва да бъде наричана по медиите „целувката на Доган“.

След като Калфин губи изборите, въпреки че той получава високи резултати в районите с етнически турци (основен електорат на ДПС), включително 67,58% в Кърджали,[38] обект на спекулации е въпросът дали наистина подкрепата на Доган е била напълно искрена. Министър-председателят и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов например развива тезата, че текущият президент, Георги Първанов, е работил за загубата на БСП за да улесни завръщането си начело на партията и в това си начинание е бил подпомаган от Ахмед Доган.[39] Румен Овчаров, депутат от БСП, обвинява Ахмед Доган в това, че е възбудил негативен вот срещу БСП и така е подпомогнал победата на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ, както и в това, че е мобилизирал само 100 000 души, при положение че на първия тур тяхната подкрепа им е донесла около 500 000 гласа.[40]

Законови промени[редактиране | edit source]

Прогнози[редактиране | edit source]

Публикувано Институт Росен Плевнелиев Ивайло Калфин Меглена Кунева Волен Сидеров Румен Христов Атанас Семов Красимир Каракачанов Алексей Петров Мария Капон Светослав Витков Други Без отговор Няма да
гласуват/
не са решили
20 септември 2011 Алфа Рисърч [1] 22.9%
(38.5%)
14.0%
(23.5%)
11.1%
(18.4%)
2.4%
(4.0%)
2.4%
(4.0%)
1.5%
(2.5%)
1.3%
(2.2%)
0.7%
(1.1%)
- 0.6%
(1.0%)
2.8%
(4.8%)
- 40.3%
 
30 септември 2011 ЦАМ [2] 30.8% 16.1% 9.8% 2.3% 3.1% 0.3% 1.5% 0.3% - - 0.4% 4.7% 30.7%
21 октомври 2011 Алфа Рисърч [3] 21.5%
(37.1%)
16.4%
(28.3%)
9.5%
(16.2%)
3.8%
(6.5%)
2.2%
(3.9%)
0.9%
(1.6%)
0.7%
(1.1%)
- 0.8%
(1.4%)
- 2.2%
(3.9%)
- 42.0%
 

Петият в крайните резултати, Стефан Солаков, е напълно пренебрегнат както при прогнозите, така и в паралелното преброяване на Алфа Рисърч.[41]

Процентът на негласуващите е занижен при проучванията. Обяснение на последното отклонение може да бъде свързано с отказване (или невъзможност) от гласуване в последния момент, поради големите двучасови опашки пред изборните урни.

Резултати[редактиране | edit source]

Общи резултати[редактиране | edit source]

Резултати от президентските избори в България на 23 и 30 октомври 2011
Кандидати Партия І тур ІІ тур
Президент
Вице-президент
Гласове
%
Гласове
%
Росен Плевнелиев Маргарита Попова Граждани за европейско развитие на България 1 349 380 40,11 1 698 136 52,58
Ивайло Калфин Стефан Данаилов Българска социалистическа партия 974 300 28,96 1 531 193 47,42
Меглена Кунева Любомир Христов Инициативен комитет 470 808 14,00
Волен Сидеров Павел Шопов Атака 122 466 3,64
Стефан Солаков Галина Василева Национален фронт за спасение на България 84 205 2,50
Румен Христов Емануил Йорданов Коалиция „Съюз на десните сили“ (основен участник — Съюз на демократичните сили) 65 761 1,95
Атанас Семов Поля Станчева Ред, законност и справедливост 61 797 1,84
Светослав Витков Венцислав Мицов Инициативен комитет 54 125 1,61
Сали Ибрям Валентина Гоцева Национално движение „Единство“ 41 837 1,24
Красимир Каракачанов Даниела Симидчиева-Димитрова ВМРО - Българско национално движение 33 236 0,99
Действителни гласове 3 364 084 48,52 3 229 329 46,73
Недействителни гласове 229 667 3,31 104 840 1,52
Гласували общо 3 593 751 51,83 3 334 169 48,25
Негласували 3 339 997 48,17 3 576 322 51,75

Сред гласувалите в чужбина на балотажа Калфин печели 57.47% (с 27 518 гласа) срещу 42.53% за Росен Плевнелиев (20 365 гласа). Основната причина за това е, че Калфин получава над 20 000 гласа от секциите в Турция, срещу само около 700 за Плевнелиев от там.[42]

Резултати по области[редактиране | edit source]

Резултати от президентските избори в България на 23 (І тур) и 30 (ІІ тур) октомври 2011 г., по области, %
Област Избирателна активност Недействителни бюлетини Кандидат-президент
І тур ІI тур І тур ІI тур Росен Плевнелиев Ивайло Калфин Меглена Кунева Волен Сидеров
І тур ІI тур І тур ІI тур
Общо 51,83 48,25 3,31 1,52 40,11 52,58 28,96 47,42 14,00 3,64
1 Благоевградска 59,72 55,04 6,89 3,10 47,09 56,31 21,97 43,69 13,62 3,46
2 Бургаска 58,06 48,51 7,75 3,16 42,78 53,99 24,85 46,01 14,08 2,47
3 Варненска 52,56 47,09 5,14 3,16 43,28 59,35 23,71 40,65 16,23 4,10
4 Великотърновска 54,26 50,07 5,68 3,40 36,80 50,20 30,23 49,80 15,79 3,91
5 Видинска 51,53 48,10 5,52 3,83 32,55 44,54 36,59 55,46 13,80 4,19
6 Врачанска 54,37 54,00 5,55 3,74 34,71 48,19 30,01 51,81 14,43 4,09
7 Габровска 47,40 44,79 3,77 2,41 46,37 60,99 25,34 39,01 13,16 3,58
8 Добричка 49,56 43,91 6,53 3,51 37,19 50,07 30,72 49,93 14,81 3,17
9 Кърджалийска 36,43 29,18 17,21 2,96 26,20 25,03 46,16 74,97 9,62 1,30
10 Кюстендилска 52,86 45,15 5,14 2,52 42,32 55,86 29,65 44,14 12,57 6,14
11 Ловешка 54,03 51,36 5,65 3,45 39,45 53,11 27,77 46,89 12,81 3,22
12 Област Монтана 57,03 50,88 6,05 3,48 34,32 46,39 33,28 53,61 13,64 6,16
13 Пазарджишка 55,59 52,09 7,90 3,75 38,53 52,12 29,64 47,88 14,46 4,00
14 Пернишка 52,02 51,67 3,48 2,42 42,60 55,34 29,61 44,66 13,34 4,63
15 Плевенска 52,01 47,99 6,95 3,96 38,17 51,27 29,91 48,73 13,41 4,83
16 Пловдивска 52,75 50,70 4,84 3,16 42,70 57,24 27,80 42,76 13,35 4,20
17 Разградска 48,23 40,46 22,20 4,02 29,36 32,59 31,66 67,41 19,71 1,87
18 Русенска 48,32 46,28 5,70 3,76 39,91 52,47 27,51 47,53 15,03 3,45
19 Силистренска 55,34 54,33 12,41 5,64 35,29 44,40 32,60 55,60 13,72 2,47
20 Сливенска 50,68 49,12 8,87 4,80 38,70 51,37 29,64 48,63 13,95 4,54
21 Смолянска 65,26 67,68 5,70 3,09 37,82 48,09 30,03 51,91 20,59 1,09
22 София-град 43,72 41,26 1,95 1,35 45,38 60,96 24,34 39,04 13,74 3,47
23 Софийска 62,23 57,12 4,86 3,03 42,82 55,80 28,75 44,20 12,85 4,40
24 Старозагорска 41,16 54,70 29,86 45,30 13,07 4,04
25 Търговишка 27,37 34,46 39,67 65,54 13,59 2,47
26 Хасковска 37,04 47,60 30,74 52,40 13,18 3,23
27 Шуменска 33,40 42,22 36,50 57,78 14,26 3,15
28 Ямболска 38,44 49,56 33,68 50,44 12,26 3,22
29 Чужбина 31,14 42,53 42,58 57,47 11,32 1,95

Нарушения[редактиране | edit source]

Рекорден е броят на застъпниците във Варна - 18 хиляди. По неофициални данни, в голяма част от случаите те получават между 20 и 100 лева.[43] В разрез със закона на практика те пребивават в секциите през целия ден и в определени случаи когато процентно са съизмерими с броя на гласуващите, те влияят съществено върху изборните резултати. На практика в България те са форма за закупуване на гласове, което е в разрез с изборния закон на страната. Отделно създаваните от тях изкуствени опашки пред изборните урни отказват много неориентирани избиратели, които се отказват да стоят на двучасово чакане. Тези и много други нарушения по време на изборите дадоха повод на политически партии да оспорват честността на изборите. Например в писмо на „Зелените“ до ЦИК се казва: „В цялата страна сме свидетели на множество нарушения на Изборния кодекс и разпоредбите на ЦИК, което допълва и без това лошата организация на изборите. Някои от тях са фрапантни".“ Те ще сигнализират Венецианската комисия, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и Европейския парламент за нарушенията на изборите.[44] Сериозен проблем е, че поради лошата организация и големите опашки много от избирателите са били възпрепятствани да упражнят правото си на глас. Избирателите масово са били връщани без да гласуват след края на изборния ден. [45]

Оспорване на резултатите пред Конституционния съд[редактиране | edit source]

На 15 ноември, с подписите на 71 народни представители, БСП, ДПС и „Атака“ внасят искане в Конституционния съд за неговото произнасяне по законността на изборите за президент и вицепрезидент във връзка с нарушения на изборния процес които според тях са се състояли.

Медиите отбелязват, че един от докладчиците по делото ще бъде Конституционният съдия Румен Ненков, който е баща на депутат от ГЕРБ (Александър Ненков).[46]

Разходи[редактиране | edit source]

За разходи за едновременното провеждане на президентски и местни избори през 2011 година са предвидени 35 милиона лева от държавния бюджет, включително за балотаж, който е доста вероятен [47]. 18,5 милиона лева са предвидени за възнагражденията на членовете на общинските и секционните избирателни комисии; за логистичното осигуряване на изборния процес от централната, областните и общинските администрации са предвидени 6,896 милиона лева; за охраняването на изборите са предвидени 4 милиона лева. [48]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html - Посетен на: 2011-11-01
  2. Изборен кодекс 2011, Обн. ДВ. бр.9 от 28 януари 2011 г.
  3. ОССЕ ще наблюдава изборите в България. // mediapool.bg. 2011. Посетен на 28 септември 2011.
  4. Решение № 866-ПВР/МИ на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 20.09.2011. Посетен на 21.09.2011.
  5. Решение № 114-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 08.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  6. Решение № 258-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 15.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  7. Решение № 486-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  8. Решение № 472-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  9. Решение № 480-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  10. Решение № 474-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  11. Решение № 471-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  12. Решение № 476-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  13. Решение № 439-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 18.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  14. Кандидатът за президент Алексей Петров си прави партия „Чисти ръце”
  15. Решение № 452-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 19.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  16. Решение № 481-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  17. Решение № 473-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  18. Решение № 483-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  19. Решение № 115-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 08.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  20. Решение № 378-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 17.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  21. Решение № 488-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  22. Решение № 485-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  23. Решение № 484-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 23.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  24. Решение № 188-ПВР на ЦИК. // Централна избирателна комисия, 11.08.2011. Посетен на 28.08.2011.
  25. Волен Сидеров — кандидат за президент. // vesti.bg. Нет Инфо.БГ, 2011. Посетен на 14 юни 2011.
  26. Павел Шопов ще е кандидатът за вицепрезидент на "Атака". // dnevnik.bg. Дневник, 17 юли 2011. Посетен на 17 юли 2011.
  27. Изборите ще са референдум за България!. // dnes.bg. www.dnes.bg, 2011. Посетен на 6 юни 2011.
  28. 53-ма издигнаха Меглена Кунева за президент. // vesti.bg. Нет Инфо.БГ, 2011. Посетен на 14 юни 2011.
  29. Атанас Семов е кандидатът за президент на РЗС. // dnevnik.bg. в.Дневник, 2011. Посетен на 19 юни 2011.
  30. БСП избра Ивайло Калфин за свой кандидат за президентските избори. // dnevnik.bg. в.Дневник, 16 юли 2011. Посетен на 16 юли 2011.
  31. ВМРО издигна Красимир Каракачанов за кандидат за президент. // www.mediapool.bg. Медиапул, 16 юли 2011. Посетен на 16 юли 2011.
  32. Официално: Алексей Петров е кандидат-президент с бивш военен аташе за вице. // www.dnevnik.bg. 15 август 2011. Посетен на 15 август 2011.
  33. Проф. Николай Василев ще е независим кандидат за президент. // dnevnik.bg. Икономедиа АД, 21 август 2011. Посетен на 21 август 2011.
  34. Светльо от "Хиподил" е издигнат за президент от инициативен комитет, в. Дневник / dnevnik.bg, 22 август 2011
  35. Четирима кандидат-президенти работили за Държавна сигурност. // Mediapool.bg. 27 септември 2011. Посетен на 27 септември 2011.
  36. Пресконференцията на ДПС в изборната нощ - пълният текст. // dnevnik.bg. 24 окт 2011. Посетен на 2011-11-03.
  37. 17:49 — 18:30 мин. от видеото: Пресконференция на ДПС. // bnt.bg. БНТ, 24 ноември 2011. Посетен на 2011-11-03. ДПС не иска нещо за подкрепа. Никога не сме искали това нещо. Това е отношение предимно на медията. За да бъдете доволна, че ще искаме нещо, ще искаме една хубава целувка.
  38. Плевнелиев с рекорд в Благоевград - 66,13%. // 24chasa.bg. 31 октомври 2011. Посетен на 2011-11-03. Ивайло Калфин. Рекордът му е в Кърджали, където “целувката” на Доган му е донесла 67,58% (...) Особено високи резултати за БСП се наблюдават и в районите с етнически турци
  39. Горанова, Галя. Премиерът заплете лидерска интрига в БСП. // segabg.com. 2 ноември 2011.
  40. Румен Овчаров: Целувката на Доган беше за Бойко Борисов. // dnevnik.bg. 02 ноември 2011. Посетен на 2011-11-03.
  41. Алфа Рисърч. Паралелно преброяване на I тур от изборите. 2011-10-23.
  42. Обретенов, Любен. Калфин спечели балотажа в чужбина с гласовете от Турция. // segabg.com. 2 ноември 2011. Посетен на 2011-11-02.
  43. Рекорден брой застъпници, само във Варна 18 000
  44. Все повече участници във вота искат касирането им
  45. От ГЕРБ доволни от резултатите
  46. Румен Ненков - баща на депутат от ГЕРБ, е докладчик по делото за президентските избори. // dnevnik.bg. 17 ноември 2011. Посетен на 17 ноември 2011.
  47. Според Дянков изборите щели да струват скъпо заради вероятния балотаж, mediapool.bg, 5 август 2011
  48. Изборите ще струват 35 млн. лв.. // www.dnevnik.bg. Дневник, 2 август 2011. Посетен на 20 август 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]