Преображене (Община Враня)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Преображене
Преображење/Preobraženje
Relief map of Serbia.png
42.4619° с. ш. 21.9364° и. д.
Преображене
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Надм. височина 545 m
Население (2011) 34 души
Пощенски код 17501
Телефонен код (+381) 17

Преображене[4][1] (на сръбски: Преображење или Preobraženje) е село в община Враня, Пчински окръг, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в планински район, край двата бряга на Преображенската река. Отстои на 13 км. южно от общинския и окръжен център Враня, на 800 м. северно от село Горна Отуля и на 3,5 км. югоизточно от село Долна Отуля.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Писмени сведения за селото има от XIV век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Враня от 1654-1655 година то е отбелязано под името Пображение с 12 джизие ханета (домакинства).[6]

През XIX век Преображение е населено предимно от арумъни. Според Феликс Каниц то е представлявало най-северният цинцарски оазис сред славяно-албанската маса, от който произхождали собствениците на много крайпътни ханове в района[7]. Власите в Преображение по произход са от Охридско и Стружко (Долна Белица), а родът Чаминци — от Битолско. Според сръбския етнограф Риста Николич, в началото на ХХ век влашкият език вече не се говори в Преображение.[8] Към 1903 г. е съставено от три махали - Горна, Долна и Кралевска и има 80 къщи.[8]

По време на българското управление през Първата световна война Преображение е център на община във Врански окръг, в която влизат селата Горна Отуля, Долна Отуля и Горно Жабско.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 34 жители[2].

Демографско развитие [1] [2][9][редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според данните от преброяването от 2002 година 100% от населението на Преображение са сърби.[10] Средната възраст на жителите на селото е малко над 52 години.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква Преображение Господне.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден събор (селска слава) на Преображение Господне.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 12
  2. а б в Први резултати Пописа становништва, домаћинстава и станова 2011
  3. УПОРЕДНИ ПРЕГЛЕД БРОЈА СТАНОВНИКА 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991. И 2002. ГОДИНЕ
  4. 27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните (е) и (и), както и в краесловие. - Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила, Институт за български език при БАН, С., 2011, стр. 40
  5. https://maps.google.bg/ (посетен на 27.08.2013 г.)
  6. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 240.
  7. Каниц, Феликс. Србија — земља и становништво, Друга књига, Београд 1986, с. 262.
  8. а б в Риста Николич 1903 : Николић, Риста, Врањска Пчиња , Српски етнографски зборник,књ. V, Насеља српских земља, књ. II, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр. 219 - 223
  9. УПОРЕДНИ ПРЕГЛЕД БРОЈА СТАНОВНИКА 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991. И 2002. ГОДИНЕ
  10. Национална или етничка припадност – 2002 г.