Пресиян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския владетел от 9 век. За царя от 11 век вижте Пресиян II. За селото в Североизточна България вижте Пресиян (село).

Пресиян
Владетел на България
Пресиянов надпис от Филипи, първа плоча

Лични данни
Управление 836-852
Други титли Архонт
Роден 9 век
Починал 852
Предшественик Маламир
Наследник Борис I
Семейство
Династия Крумова династия
Баща Звиница[1]
Потомци Борис I, Докс, Гавраѝл
Пресиян в Общомедия
Пресиянов надпис от Филипи, шеста плоча

Кан Пресия̀н I или Персиан/Персиян[2][3][4][5] ( 836852) е български владетел, син на Звиница, внук на кан Омуртаг и племенник на кан Маламир[6][7]. В Надписът от Филипи е титулуван „На многото българи от Бога архонт“.

Управление[редактиране | edit source]

Война с Византия[редактиране | edit source]

След възкачването си на престола, Персиан продължил войната с Византия, като изпратил една българска войска под командването на кавхан Исбул в посока към Солун, целта била да се подкрепи бунта срещу византийската власт на славянското племе смоляни, населяващо Западните Родопи. Край древния град Филипи (837 г.), българите извоювали победа над предвожданите от кесаря Алексий Мозеле, византийци[8]. За това събитие свидетелства т.н. „Надпис от Филипи“.

Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда[9].

В резултат на тези събития България овладяла Родопската област и за пръв път достигнала бреговете на Бяло море, като по този начин, за византийците била прекъсната сухопътната връзка между столицата Константинопол и Солун.

Присъединяване на Македония[редактиране | edit source]

Вероятно в периода 837 - 842 г. българите присъединили славяните от Македония, западно от река Струма.

Територия на България при управлението на кан Пресиян

Война със Сърбия[редактиране | edit source]

Успехите на българското оръжие се дължали до голяма степен на обстоятелството, че славянското население в споменатите области отдавна гравитирало към българската държава. Разтревожена от проникването на българите в Македония, императрица Теодора, регент на малолетния си син Михаил III, се опитала да настрои срещу тях сръбските племена, които наскоро се били обединили под управлението на княз Властимир. През 842[10] г. между българи и сърби, които до този момент живеели в мир, избухнал конфликт. Българите нахлули в сръбските земи, но в продължилата три години война претърпели поражение. Мирът бил възстановен без териториални промени.

Отношения с франките[редактиране | edit source]

През 843 г. се случило събитие със съдбовни последствия за Западна Европа. Владетеля на Франкската държава и император на запада, Людовик Благочестиви починал, след което управлението на франкските земи било разделено между синовете му. През 845 г. при владетеля на Източнофранкското кралство, Лудвиг Немски в Падерборн пристигнали български пратеници[11], които потвърдили мирния договор, който съществувал между двете страни.

Край на управлението[редактиране | edit source]

Кан Персиан починал през 852 г. и бил наследен на престола от сина си Борис I Покръстител.

Литература[редактиране | edit source]

  • Андреев, Й., „Българските ханове и царе VII-XIV в.“, С. 1988 г.
  • „Христоматия по история на България“ под ред. на П. Петров и В. Гюзелев, Т. 1. С. 1978, с. 113, 116 и 187.
  • Продължителят на Георги Монах (ГИБИ).
  • Продължителят на св. Теофан Изповедник (ГИБИ).
  • Георгиев, П., „Първобългарският надпис от Филипи в нова светлина. Исторически преглед“, 1990, № 3.
  • Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., 2010.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Г.И.Б.И., Том IX — Произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ български, отнасящи се до българската история, част 2 - Мъченичество на 15-те тивериополски мъченици, Издателство на Българската Академия на Науките, С., 1994, стр. 67
  2. Надпис от Филипи
  3. Бешевкиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 78-80
  4. Божилов, Иван, Стара българска литература, Том III — Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 352
  5. Гюзелев, Васил, История на България, Том I — История на Средновековна България, Дял втори : Езическа България, Глава седма : Хан и ханство „на многото българи" (814 - 852), Анубис, С., 1999, стр. 159
  6. Г.И.Б.И., Том IX — Произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ български, отнасящи се до българската история, част 2 - Мъченичество на 15-те тивериуполски мъченици, Издателство на Българската Академия на Науките, С., 1994, стр. 67
  7. Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове, Том I — История на Първото българско царство, Част I — Епоха на хуно-българското надмощие (679—852), I изд., С., 1918, стр. 430-431
  8. Гюзелев, Васил, История на Средновековна България VII — XIV век, Дял втори : Езическа България, Глава седма : Хан и ханство на „многото българи" (814 - 852), Анубис, С., 1999, стр. 160
  9. Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр 79 - 80
  10. Гюзелев, Васил, История на Средновековна България VII — XIV век, Дял втори : Езическа България , Глава седма : Хан и ханство на „многото българи", Анубис, С., 1999, стр. 161
  11. Л.И.Б.И., Том II, Фулденски летописи, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1960, стр. 43
Маламир
Печат на Първото българско царство
кан на България (836 – 852)
Борис I