Пресиян (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пресиян
България
Red pog.png
Пресиян
Област Търговище
Red pog.png
Пресиян
Общи данни
Население 192 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 16,076 km²
Надм. височина 379 m
Пощ. код 7762
Тел. код 06006
МПС код Т (Т)
ЕКАТТЕ 58219
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
Красимир Мирев
(БСП)

Пресиян е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, Област Търговище.

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Историята на селото от най-древни времена е забулена до голяма степен в неизвестност. Едно старо предание говори, че селото е заселено на сегашното си място за да се избяга от чумата, която тогава върлувала наоколо. Преди това то се е намирало (местило) на още три места – в местностите Горен Юртлук, Долен Юртлук и Ортакьой (средно село). Тогава мястото на днешното село Пресиян е било обрасло с буйни дъбови гори. За строежа на къщите на жителите са били използвани дърветата от горите наоколо и те постепенно са отстъпили място на заселниците. Последното вековно дъбово дърво от 15-тината останали от тези гори оцеляло на площада на селото до 1948 г.

До Освобождението на България селото е било почти изцяло турско. Наричало се е Салтъклар, име което носи до 7 декември 1934 г. Около 1883 г. в него е имало около 100 турски къщи. Стари предания говорят, че една част от най ранните турските заселници дошли в селото от района на град Мека. Преди заселването на турците селото е било българско, но част от населението е било избито, а останалото постепенно се претопило. Единствен спомен от старите български жители са заварените от турците старинни имена на някои местности около селото – Марабунар, Гяурчаарсъ, Домусдиамент.

Първата по-голяма вълна от нови заселници в селото идва след Илинденско-Пребраженското въстание, основно от село Марулево, Горноджумайско през 1903 г. Повече български заселници в Пресиян идват 5 години след Освобождението – около 1883 г. Най-ранните преселници-българи остават там само няколко години и отново се изселват, защото мястото не им харесало. Един от най-първите заселници е Стоилко Димитров Петков, родом от село Хърсово, Благоевградско. Когато се изселва от родното си село е бил вече младеж на около 17 години. Неговите съселяни в движението си към свободна България първоначално са усядали в села на Плевенско, Ловчанско, Омуртагко, като са търсели освободени от черкезите земи за да развият своя поминък и удобни места за заселване. Преди идването им в селото част от тях са престояли известно време в село Дербент (дн. Пролаз), Търговищко, но понеже това село било на главен път и е имало голямо движение и върлуващи разбойници, напускат селото и идват в Салтъклар (Пресиян). Един от тези заселници е бил Димитър Русев Тънгаров. От първите заселници е бил и Стойно Георгиев Стойнов от Марулево.

Около 1905 г. идва нова вълна заселници от Старозагорско. През 1929 г. идват заселници-българи и от Беломорието – от селата Малък Дервент и Голям Дервент.

Изселването на турците от селото започва още след Освобождението, но по масов характер придобива в изселническите вълни от 1929 г, 1935 г. и 1961 г.

Първото съвременно училище в селото е открито през 1892 г., а пръв учител е бил Цвятко Стойнов Парашканов от същото село.

Религии[редактиране | edit source]

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметство;
  • Народно читалище „Светлина-1929“;

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 2 август - Илинден - празник на селото, свързан с Илинденско-Преображенското въстание и преселниците-бежаници в селото дошли от района на въстанието след неговия погром.

Личности[редактиране | edit source]

Загинали жители на селото във войните за национално обединение:[редактиране | edit source]

Балканските войни (1912-1913)[редактиране | edit source]

  • р-к Ангел Славов Димитров – при Караагач (Източна Тракия);
  • р-к Георги Ангелов Христов – при Чаталджа;
  • р-к Геню Славов Димов – при Петра (Източна Тракия);
  • р-к Троян Георгиев Милушев – при Синеклий;
  • р-к Колю Петров Атанасов – при Чаталжда;
  • р-к Слави Георгиев Димов – при Петра;
  • р-к Милко Николов Стойчев – при Караагач;
  • р-к Иван Славов Димов – при Китка;

Първа световна война (1915-1918)[редактиране | edit source]

  • мл. подоф. Кръстю Стойков Димитров (Чаушев) – при Кокарджа (Северна Добруджа);
  • ефр. Желю Георгиев Димов – при Азаплар (Северна Добруджа);
  • р-к Лечо Жеков Димов – София;
  • р-к Жеко Желев Бакърджиев – при Кокарджа;
  • р-к Петко Георгиев Милушев – при Жижила (Северна Добруджа);