Велики Преслав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Преслав)
Вижте пояснителната страница за други значения на Преслав.

Велики Преслав
      
Герб

Отгоре надолу, отляво надясно: Южната порта на Преславската крепост, паметник „Цар Симеон и книжовниците“, изглед към входа на НИАРМ „Велики Преслав“, Народно читалище „Развитие 1874“, църквата „Св. Архангел Михаил“, сградата на Общинския съвет, храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“.
България
43.1605° с. ш. 26.812° и. д.
Велики Преслав
Област Шумен
43.1605° с. ш. 26.812° и. д.
Велики Преслав
Велики Преслав
43.1605° с. ш. 26.812° и. д.
Велики Преслав
Общи данни
Население8089 души[1] (15 декември 2023 г.)
105 души/km²
Землище76,76 km²
Надм. височина92 m
Пощ. код9850
Тел. код0538
МПС кодН
ЕКАТТЕ58222
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Велики Преслав
Янко Йорданов
(ГЕРБ; 2019)
Адрес на общината
ул. „Борис Спиров“ №58
тел.: 0538/44315
e-mail:info@velikipreslav.bg
Уебсайтbulgaria.domino.bg/velikipreslav/
Велики Преслав в Общомедия
Старата столица Преслав Дворцов комплекс
Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г.
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна.

Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към края на 2009 година наброява 8951 жители[2][3][4], което го прави третото по големина населено място в областта.

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 8135 души по настоящ адрес и 8886 души по постоянен адрес.[5]

Столица на страната от времето на Първото българско царство,[6][7] в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До Освобождението през 1878 година градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истанбул).[8][9] Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав[10].

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в област Шумен, на 20 км от град Шумен, той е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. Площта на Преслав е 5 квадратни километра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древност[редактиране | редактиране на кода]

Рапорт върху изучаванията на праисторическите селища в Североизточна България от 1926 г. сочи, че още от началото на ХХ век е известна селищна могила, просъществувала през неолита, халколита и бронзовата епоха. Тя е наричана „Мъртвицата“ и е с диаметър 150 м и височина 5 м, като се намира на 0,5 км западно от града. Археологическо обследване разкрива и втора селищна могила в землището на Велики Преслав, която е датирана от неолита и халколита. Намира се в местността Гебеклисе на 2 км южно от града, на 150 м от река Голяма Камчия и е с диаметър 70 м и височина 5,5 м.[11]

Ранно Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В местността Дели Душка, извън стените на по-късния средновековен град, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век.[12]

Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.

Апогеят на културата в град Преслав е засвидетелстван в периода 893 – 972 г.[13] Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други.

Превземане на града през 971[редактиране | редактиране на кода]

В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав (971). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол. Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите.

След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост. В обширната история на съвременника на въстанието Никита Хониат съобщава за Преслав, че е стар град и целият е от печени тухли.[14] Сред археологическите находки от този период са керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

Османско владичество[редактиране | редактиране на кода]

Преслав, под името Ески Истанболлук, е упоменат в произведението на турския хронист Мехмед Нешри Книга за описанието на света като една от крепостите на българския цар Иван Шишман. Градът е регистриран в османски тахрир от 1516 г., в регистър за джелепкешани в каза Шумен от 1573 г., в доклад от 1595 г. на дубровнишкия търговец Павел Джорджич, а също така в списък на джизие ханетата от 1620/1621 г. За по-късен дервенджийски статут на селището сочат данъчните облекчения в два документа от 1622 и 1624 г., а в своя доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан нарича града Приславан и сочи, че в него живеят около 6000 души. Към 1665 г. християнското население на града чувствително намалява – броят на регистрираните домакинства е само 53.

В епархийски списък (нотиция) от втората половина на ХV в. Търново е посочен като митрополитски център с три епископии (Червен, Ловеч и Преслав) – бивши митрополитски катедри от ХІІІ–ХІV в. Преславската епархия става самостоятелна от Цариградската патриаршия през 1871. Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия.[15]

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[16]

Година на
преброяване
Численост
19464127
19565499
19658143
197511 298
198510 865
19929969
20019306
20117694
20215945

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[17]

Численост Дял (в %)
Общо 7 694 100
Българи 5 190 67,45
Турци 1 004 13,04
Цигани 593 7,7
Други 31 0,4
Не се самоопределят 58 0,75
Не отговорили 818 10,63
Керамичната икона на Св. Теодор Стратилат от Преславската школа
Преславската кръгла (златна) църква

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от населението са източноправославни християни. Има три източноправославни църковни храма – „Свети Архангел Михаил“, чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[18] „Св. апостоли Петър и Павел“ и храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“).

Манастир „Св. Пантелеймон“[редактиране | редактиране на кода]

Патлейнския манастир „Св. Пантелеймон“ е основан през IX век. Манастирът е бил съставен от кръстокуполна черква и жилищни и стопански сгради, оформени в три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен.

Носят се легенди, че в Манастира са живели и творили ученици на Св. братя Кирил и Методий Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславо-Охридски. През 907 година в Манастира умира Св. княз Борис Покръстител.[19] В района на Манастира се провеждат разкопки от началото на 1908. Намерена е уникална керамична икона на Свети Теодор Стратилат от археолога Йордан Господинов.[20]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

На втори тур на местните избори през 2007 година е избран Димо Бодуров с подкрепата на ГЕРБ с 66,10 % от гласовете. Заместник-кметове са Пепа Кръстева и Красимир Попов.

На местните избори през 2011 той е изместен от подкрепяния от БСП Александър Горчев Александров, преизбран през 2015.

На втори тур на местните избори през 2019 г. за кмет на общината е избран Янко Йорданов с подкрепата на ПП „ГЕРБ“.

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В града е разположен Националният историко-археологически резерват и музей, който включва възстановени и съхранени части от разкопките на средновековния град и музей, в който се помещават част от откритите предмети; съхраняват се над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по начинание на Юрдан Господинов в местното Археологическо дружество „Тича“. Сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България.

В Преслав има етнографска къща от 18 – 19 век, която е запазена в автентичен вид, представят се обичаи от региона с етнографска сбирка. В града е и народното читалище „Развитие 1874“, основано преди Освобождението.

Творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • Детска формация „Здравец“ с ръководител Валентина Янкова
  • Детска формация „Здравец – Junior“ с ръководител Валентина Янкова
  • Танцова формация „Любе ле“ с ръководител Христо Колев
  • Танцова формация „Радост“ с ръководител Христо Колев
  • Танцова формация „Пендарите“ с ръководители Диляна Георгиева и Венета Иванова
  • Женска фолклорна група „Болярка“ с ръководител Венелин Борисов
  • Детски танцов състав „Веселото хорце“ с ръководител Нина Денева
  • Клуб за народни хора „Веселото хоро“ с ръководител Нина Денева

Други[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешния и външния град на Велики Преслав по намерените костни останки от диви и домашни птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил 18 вида птици, по-интересни сред които са ястребов орел (Aquila fasciata), белоглав лешояд (Gyps fulvus), колхидски фазан (Phasianus colchicus), бял ангъч (Tadorna tadorna) и др.[21].[22][23]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Местният футболен отбор е ФК „Преслав“, играещ във „В“ футболна група.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Велики Преслав
  • Стенли, български поп певец и автор на песни
Свързани с Велики Преслав

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

В американската стратегическа компютърна игра Sid Meier's Civilization VI Преслав е военна град държава, даваща 5 eдиници бойна сила на леките и тежките кавалерийски части на контролиращия я играч.[24]

Източниците[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Население – градове в България – „НСИ“
  3. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  4. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  5. www.grao.bg
  6. promacedonia.org
  7. promacedonia.org
  8. Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  9. Raymond Detrez: Historical dictionary of Bulgaria, Scarecrow Pr., 1997, ISBN 0-8108-3177-5, стр. 173
  10. Указ 206 на Президента на Републиката от 10 септември 1993 г., архив на оригинала от 10 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071210192743/http://www.nrnm.nsi.bg/show1.php?ezik=bul&sid=62, посетен на 2007-10-25 
  11. Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ
  12. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 103.
  13. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  14. Христоматия по история на България: Из „История“ на Никита Хониат
  15. Хитко Вачев, ЕПИСКОПСКИ РЕЗИДЕНЦИИ И КАТЕДРАЛНИ ХРАМОВЕ В ПРЕСЛАВСКА ЕПИСКОПИЯ ПРЕЗ ХV–ХІХ ВЕК. НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.527, архив на оригинала от 23 септември 2020, https://web.archive.org/web/20200923150726/https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf, посетен на 2020-03-27 
  16. Cities of Bulgaria // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
  17. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
  18. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
  19. pravoslavieto.com
  20. www.nasamnatam.com
  21. Боев, З., Н. Илиев, 1989. Птиците в храната на населението от Вътрешния град на Велики Преслав (IX-X в.). – Археология, БАН, 4: 40 – 43.
  22. Илиев, Н., З. Боев. 1990. Птиците в храната на населението от Външния град на Велики Преслав (IX – X в.). – Интердисципл. изсл., АИМ-БАН, 17: 91 – 94.
  23. Боев, З., Н. Илиев. 1991. Птиците и тяхното значение за жителите на Велики Преслав (IX – X в.). – Археология, БАН, 3: 43 – 48.
  24. Preslav (Civ6)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Учебни заведения
Медии
Други връзки