Преспа (село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.
| Преспа | |
 Преспа
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 239 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 18,212 km² |
| Надм. височина | 254 m |
| Пощ. код | 9635 |
| Тел. код | 05727 |
| МПС код | ТХ (Тх) |
| ЕКАТТЕ | 58270 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община - кмет |
Балчик Николай Ангелов (независим) |
Преспа (също Пряспа) е село в Североизточна България. То се намира в община Балчик, Област Добрич.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Преспа се намира в равнинен район. Разположено е на 3 километра на север от с. Сенокос на пътя Добрич-Балчик, от които е на равни разстояния (по 18 километра от двата града).
[редактиране] История
Оригиналното название на селото е Карлъбейкьой (от тюркското прилагателно "карлъ" - снежно, "бей" - господар и "кьой" - село: в превод нещо като "Село на снежния господар"). За района е характерна типична за Добруджа описателна топонимия от тюркски произпод. Налагането ѝ в случая идва от гагаузкото население в района (гагаузите са наследници на тюркски племена, най-вероятно на куманите, които по тази причина говорят език от групата, в която попада турския ). Голяма снежна пряспа наистина е възможно да се образува през зимата от това, че селото е създадено около овраг (в случая геодезическа пукнатина с разлика между височината на двата бряга, като северният е по-нисък), висок между 2-4 метра на южния си склон и дълъг няколкостотин метра в посока изток - запад. В резултат на това северните ветрове през зимата навяват в подножието на оврага обикновено достатъчно сняг, който се задържа дълго време на това място и е източник на вода чак до пролетта в иначе безводна Добруджа.
[редактиране] Религии
Доколкото гагаузкото население може да се представи като част от автоктонното население на района през времето, когато интензивно се заселва с български изселници от котленско и други български области (XIX век), гагаузите са православни християни, някога под прякото ръководство на гръцката патриаршия в Цариград, откъдето вероятно са получили религиозната си принадлежност, а не на Българската православна църква. Затова църковният език на немалка част от населението е бил старогръцкият. Сега обаче от тази практика няма следи и жителите изповядват православието в лоното на Българската православна църква. Други религии в селото не са застъпени.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||||||
