Пречански сърби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Grb Nemanjica mini transparent.png
шаблон
История на сърбите
Древни култури на територията на Сърбия
 • Старчево-Кришка култура •
 • Винчанска култура •
Антична история на територията на Сърбия
 • Илирия / илири / илирийски племена •
 • трибали • ауториати • скордиски •
 • Илирик • Панония • Далмация •
 • Мизия / Горна Мизия •
 • Вътрешна Дакия / Крайбрежна Дакия •
 • дардани / Дардания •
Средновековна история на сърбите
 • Бела Сърбия • Средновековни сръбски земи •
 • Дукля / Зета • Рашка / Душаново царство •
 • Босненско банство / Кралство Босна •
 • Пагания • Захумлие / Хум • Травуния / Каналия •
 • Моравско княжество / Владения на Никола •
 • Косовско деспотство •
 • Смедеревско деспотство •
 • Херцеговина • Черна гора •
Сръбските земи под османска власт
 • пречански сърби / Военна граница •
 • Първо хабсбургско управление •
 • Второ хабсбургско управление •
 • Първо сръбско въстание •
 • Второ сръбско въстание •
Нова история на сърбите
 • Княжество Сърбия / Кралство Сърбия •
 • Княжество Черна гора / Кралство Черна гора •
 • Сърбия по време на Първата световна война •
 • Кралство на сърби, хървати и словенци •
 • Кралство Югославия •
 • Сърбия по време на Втората световна война •
 • Четничество / Офанзиви срещу партизаните •
 • СФРЮ / Социалистическа република Сърбия •
 • Съюзна Югославия / Сърбия и Черна гора •
 • Босна и Херцеговина / Република Сръбска •
Историография на сърбите
 • История на сръбския народ •
 • История на сърбите (Константин Иречек) •
 • История на сърбите (Владимир Чорович) •
Serbian Cross1Red.svg
Портал Сърбия
Serbian flag mini.svg


Пречанските сърби или пречани е общосръбското наименование на поданиците от сръбски произход на Австрийската империя [1], заселили се по военната граница /преди и след сръбското преселение/ в унгарските земи на днешна Войводина (от времето на османската хегемония на Балканите).

По данни на военното преброяване общият брой на сърбите в пределите на Австро-Унгария през 1851 г. възлиза на повече от 1 400 000. През първата половина на 19 век мнозинството от населението на областите Банат, Бачка, Бараня и Срем е сръбско. Тези области /част от военната граница/ получават общото име Сръбска Войводина или само Войводина. Пречанските сърби съжителстват във Войводина с много други народности — унгарци, българи /банатски българи/, немци, румънци, словаци, русини и др.

Пречанските сърби живеят в Хабсбургаската империя при два различни държавно-политически статута - един за Военната граница, и друг за районите с гражданско управление /т.нар. Австрийски провинциал/. И в единия, и в другия случай те запазват и отстояват своята автономия в управлението на вътрешните си работи. До края на 18 век духовен, политически и културно-просветен обединител на сръбството е Сръбската православна църква. От това време пречанските сърби имат своя православна митрополия с резиденция в Сремски Карловци, епископии и редица сръбски църковни общини в империята. Особена роля в църковния и политическия живот на пречанските сърби играят народно-църковните събори, които решават различни църковно-просветни и политически общосръбски въпроси. Сръбският митрополит /след 1848 г. патриарх/ изпълнява както църковни, така ѝ граждански и съдебни функции по отношение на паството си. Пречанските сърби се възползват от реформите на Мария Терезия и Йосиф II, за да откриват свои училища, и да развиват сръбската просвета и наука на територията на Австрийската империя.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 1. (1352–1878). София, 2006.

Вижте също[редактиране | edit source]